8 години след атентата в Ница: Историите на българки, спасили се по чудо

Днес Франция празнува своя национален празник. За лазурния средиземноморски град Ница, обаче денят е един от най-черните в историята. На 14 юли 2016 година камион се врязва в множеството, което наблюдава празничната заря по крайбрежния "английски" булевард. Отнема живота на 86 души и променя хиляди човешки съдби.

В кървавата нощ има и много българи. Сред тях са Поля и Карина, които 8 години по-късно все още не могат да изтрият спомените от преживяното. След атентата Поля променя изцяло живота си, а за Карина случилото се е урок по надежда. Надежда за човешката сила, която никога повече няма да позволи подобно нещо да се случи. Помнят и до ден-днешен безжизнените тела, покрити с чаршафи насред улицата.

"Всички казват защо се случи точно в Ница? Ами това е бисерът на Лазурния бряг. Лошите неща трябва да се свършат там, където най боли", предполага Карина.

Отбелязаха пет години от кървавия атентат в Ница

За Поля Гергова, 14 юли 2016 година е обикновен работен ден - един от най-натоварените в годината. Франция празнува своя национален празник, приказна заря озарява небето над Ница, а Поля е на смяна в ресторанта на плажа, точно под мястото където камион отнема 86 човешки живота.

"Едни хора искаха да ми плащат, държах апарата с картата вътре и чух как на плажа настава ужасна суматоха. Хора тичат, крещят, писъци, ревове, деца... някакъв ужас. Мислех, че може да е последният ден в живота ми. Единствената хубава новина в цялата тази история беше, че предния ден майка ми беше дошла за ваканция тук, и решихме да си тръгне на 13 юли с децата, да ги закара в България. Това беше за мен най голямото богатство, че те не бяха тук тази вечер", споделя Поля.

Тя, заедно с колеги и пострадали, на които оказват първа помощ, прекарват часове, затворени в бункера на плажа, без да имат информация какво точно се случва. Ужас изживява и семейството ѝ, което няма връзка с нея. В малките часове на нощта полицията осигурява периметъра на драмата и пуска хората да си тръгнат. Пътят към дома е осеян с тела, покрити с бели чаршафи, но за Поля по-страшното идва след това.

Тъжните истории на Ница: Втори ден на траур във Франция

"Трябваше да се върнем отново на работа. Много от колегите ми, които точно помагаха на хората, които имаха нужда, си пуснаха болнични, защото за тях това беше много, много тежко. Само като някой от клиентите започнеше да ми говори нещо и веднага ми потичаха сълзи. Казвах им – вие сте дошли тук просто да обядвате, а аз не съм тук за да ме връщате към тези тежки моменти... и месеци след това спрях да работя тази професия. Защото струпването на много хора ме притеснява", разкрива тя.

Карина често се връща към този ден. "Свободата, надеждата и животът са по силни от ужаса. Това е символът на мемориала, издигнат в памет на 86-те загинали ангела на булеварда в Ница. Аз често ходя на този мемориал. Той е интересна човешка фигура - получовек, полуптица, гледащ към лазурния залив на Ница. Искаме или не искаме се връщаме към него, защото той е дал известни уроци на нас самите и на всички хора", споделя тя.

Карина Мирчев и съпругът ѝ се установяват в Ница преди 15 години. В красивия средиземноморски град живее и единствена им дъщеря. По традиция, на 14 юли, семейството се наслаждава на празничните фойерверки заедно с хилядите жители и гости на града. Във фаталната вечер, съпрузите закъсняват за шоуто, без да знаят, че това закъснение ще се окаже спасение.

Арестуваха заподозрян във връзки с атентатора от Ница

"Обикновено ние ходим точно на това място, където мина 15-тонният камион. Но този път имахме някакви ангажименти и просто закъсняхме. Точно на 100 метра ни хвана тълпата. Хората вече се бяха наредили към с лице към морето, за да наблюдават светлинното шоу. Изведнъж всички хора се обърнаха в обратна посока. Започнаха да се чуват писъци. Аз лично аз чух много силен човешки глас, който явно предупреждаваше цялото това множество хора, три пъти извика - атака, атака, атака. Ние със съпруга ми се спогледахме и аз вече бях наясно какво се случва и той казва – Карина, да бягаме! И тръгнахме", спомня си Карина.

Цяла нощ слуша линейките и си дава сметка, че в този момент някой се бори за живота си. "За мен най страшното беше сутринта. Градът никога не е бил тих, той е пъстър, цветен многолик. Беше гробна тишина, само гларусите се бяха преместили от морето на нашите улици и цяла нощ крякаха, заедно с линейките. Това беше най страшното и най-тихото утро в Ница", разказва още българката.