Обезлесяване и глад: Как изчезването на горите застрашава живота на децата в Папуа (ВИДЕО)

Лошо хранене и недоразвити деца. Коренното население в Индонезия страда от последиците от мащабното обезлесяване. Местен експерт казва, че е от липсата на „саго”. Папуасите го събирали от гората, поколения наред. „Местните, особено по-младите, не разпознават собствените си традиционни храни, които са ги поддържали поколения наред”, смята експертът.

От почти десетилетия случаите на недохранване и забавяне на растежа се появяват все по-често. Племето живее на територията на своите предци в Южна Папуа, в Източна Индонезия, която е населена предимно от етнически малцинства.

Случаи на недохранване се появяват в село Занеги през 2013 г., четири години след като правителството нарежда големи части от горите в Южна Папуа да бъдат превърнати в източник на храна и енергия. Четири деца са починали от диария и остри респираторни инфекции. 

В сравнение с децата на неговата възраст, Ефраим има забавен растеж от раждането си. Той е едно от многото малки деца в селото, за които се грижи Нораини, акушерка, която е в Занеги, повече от 8 години. „Те мислят само за днес. Не мислят какво ще ядат утре. Просто мислят какво може да се яде днес”, разказва акушерката.

Оцеляване на ръба: Хуманитарната криза в Африка достига критични нива (ВИДЕО)

За недохранените деца обикновени инфекции като диария, пневмония и малария, могат да бъдат фатални. Нораини казва, че основният фактор е промяната в храненето от традиционни храни, повече ултра преработени храни. „Ако готвят зеленчуци, ястието се смесва с нудли. Те правят това всеки ден”, посочва още тя.

Папуасите традиционно разчитат на саго, местната основна храна с нишесте. „Сагото” е нишесте извлечено от сърцевината на сагови палми, които растат в изобилие в тази блатиста торфена среда на Южна Папуа. През няколко седмици Бонифаци води двете си дъщери да берат саго в гората на техните предци. То се намира по-лесно от ориза, защото всяко семейство има сагови палми.

Едно възрастно сагово дърво може да даде между 150 и 300 килограма сухо нишесте, което се преработва за консумация. Но през последните десетилетия сагото става все по-рядко и сега се използва по-често за традиционни церемонии, отколкото като храна.

По-старото поколение вече няма силата да предотврати промяната в консумацията на основни храни сред коренното население „Най-много ме плаши идеята за заличаване, когато по-младото поколение започне да отхвърля обичаите и традициите”, казва Бонифаци.

По традиция, мъжете са основно отговорни за лова на дивеч, докато сагото е отговорност на жените. Но тази традиция може да оцелее само докато гората остане непокътната.

Южна Папуа представлява една от най-големите останали тропически гори в света. Но от 2009 г. насам компания с мощни връзки, наречена „Метко Енерджи”, получи разрешение да изсече 5 от 170 хиляди гора в сърцето на територията на папуасите.

ООН: 1/4 от децата под 5 години в света страдат от глад

Всяко парче дърво, добито от плантацията, се изгаря за производство на устойчива енергия, електричество от биомаса. Боди Базуки, началник в „Метко”, казва, че компанията е получила милиони за намаляване на въглеродните емисии. „Ние предоставяме ползи. Доставяме надеждно електричество на много по-низки цени на хората в Папуа и на правителството, което преди трябваше да внася скъпи, изкопаеми горива”, допълва Базуки.

Въпреки това, увеличението на дърводобив има голямо въздействие върху горите на предците на Папуасите, в които Мойсей ходил да лови диви свине или елени за храна. Той е един от вождовете, които са продали наследствената си гора на компанията в замяна на стар камион и пари. Сега храната става все по-трудна за намиране и ловните излети могат да продължат с дни.

Загубата на горски хранителни пътища се случва много преди обезлесяването. Поради десетилетия на националистическа хранителна политика, папуасите вече не разчитат на горите, за да се издържат.

Сагото отдавна е заменено от ориз, като основна храна в Западна Папуа. „Сагото е наша традиция. Оризът е нещо ново. Нашите родители са отгледали децата и внуците си, отгледали сагото. Оризът дойде едва след като пътят беше построен”, казват местните папуаси.

Пътят е част от програмата за трансмиграция на централното правителство за преместване на бедни хора от Ява към други по-слабо населени острови, като западна Папуа. Кореното население съставлява само 60% от общото население на Южна Папуа. Подкрепени от правителствени стимули, новодушлите бързо поемат контрола върху жизненоважни икономически сектори като хранително вкусовата промишленост.

Професионалното училище-интернат, създадено от енергийната компания „Метко” край Зенеги, е една от най-големите програми за корпоративна социална отговорност. Компанията вярва, че кореното население трябва да бъде научено на земеделие, за да не ходи повече в гората, за да търси храна.

Ако не си произвеждат храната, папуасите ще останат уязвими, казва Дики Адият от „Метко”. „Все още сме доста далеч от промяната на тази горска култура, но напредваме чрез това образование”, посочва още той.

През 2024 г. обаче почти всички студенти са потомци на трансмигриращи фермери. Само двама са папуаси. Нежеланието на местното население да участва в правителствени селскостопански програми се вижда в цяла Папуа.Тази ситуация е индикация за структурен расизъм и изключване срещу местните жители в селскостопанския сектор. Правителствената помощ е силно необходима на местните папуаски фермери.

От 27 000 производители на ориз, по-малко от 400 са местни папуаси. За разлика от фермерите мигранти, местните фермери масово отглеждат ориз върху дъждовна земя, защото нямат достъп до напоителна система.

Те отдавна се оплакват от дискриминация, пренебрегване. Мералки произвежда по-малко ориз от колкото консумира, но тъй като местното население също яде оризът, осигуряването на неговата наличност е трудно. Въпреки това, местното население почти не получава помощ.

Още по темата гледайте във видеото. То е част от поредицата „DW репортерът“ на „Дойче веле“, която се излъчва всяка неделя от 16:15  ч. и във вторник по NOVA NEWS. Не пропускайте материалите на „Дойче веле“ и в ефира на „Събуди се“ по NOVA всеки уикенд.