Български ученици разказват какво е да учиш на 9000 км от родината

За няколко българчета учебната година започна още през месец април на 9000 км от родината - в Страната на изгряващото слънце. По какво японските училища се различават от българските и защо в Япония учителят винаги е на почит?

Началното образование в Япония е от първи до шести клас, като учениците ходят сами до своето училище по предварително определени маршрути. Поради натоварения трафик, децата всеки ден преминават през въздушни мостове на път към училище.

Съвременен будител: Японец преподава български език на студенти в Хокайдо

„В японските училища много се набляга на това децата да се научат да се държат добре в обществото. 00:30:55 Всяка сутрин, когато отиват към училището по пътя те поздравяват директора и други хора, които срещат по улицата, казват „охайо годзаймас”, разказва Петър Николаев, един от родителите на български ученици в Токио.

Защо вече половин век японците ядат българско кисело мляко

Децата бързат да стигнат навреме за час, защото знаят, че директорът очаква всеки един ученик пред входа на училището, за да му пожелае успешен ден.

„В японското училище като пристигнеш трябва да си събуеш обувките, а в българското – не”, казва второкласникът Петър.

„Трябва да си сменяш обувките със специални обувки, които се казват „уабаки” и те са за вътре”, добавя София, която е в 5 клас.

От две години Вера ходи на японско училище, а преди това е учила в България.  „Разликите са в това, че в българското училище можеш да носиш всякакви аксесоари и електроники,а в японското - не е разрешен”, разказва ученичката.

110-годишният Мидзуно: Какви са тайните за дълголетие на най-възрастния японец (ВИДЕО)

„В японските начални училища са забранени мобилните телефони. Когато децата се прибират няма проблем да използват телефон, но не и в сградата на училището. Ако родителите се притесняват, могат да се свържат с учителите”, казва Кадзуйоши Кано, директор на Начално училище „Хаташиро” в Токио.

Учениците в Япония изучават същите предмети, каквито и децата в България, но домашни работи почти липсват. „Количеството на домашната работа зависи от това, в кой клас е ученикът – в първи клас, децата имат самостоятелна подготовка вкъщи, която трябва да отнеме на всеки около 10 минути, а в шести клас – 60 минути. Затова в сравнение с другите страни, изглежда, че в японските училища домашните работи са малко” , посочва директор Кано.

За сметка на домашните работи обаче – лятната ваканция на учениците е само един месец. „Японците нямат големи почивки и отпуски, същото важи и за децата. В японската култура – работата и ученето са много важни неща”, посочва директорът.

София е започнала да посещава японското училище едва преди седмица. „Най-трудното ми е, когато трябва да учим „кокуго”, когато имаме урок по японски език”, споделя тя.

Измежду часовете по математика и четене, намират място и часовете по бит и техника, където всеки може да развие въображението си. Рисуват се абстрактни картини, дялкат се моливи и дори се режат дърва с истински трион, за да могат децата да се справят сами в случай на бедствено положение.

Часовете по физкултура са не по-малко увлекателни и разнообразни. Практикуват се почти всички видове спорт и ежегодно се организират големи спартакиади. „Крайната цел е да се научат как да постигнат целите си заедно със своите приятели”, добавя Петър Николаев.

В началните училища липсва помощен персонал. Всяка седмица учениците биват разпределени в групи от по 5-6 души, които се редуват да дежурят в сервирането на предварително приготвената храна. „Учим учениците да поемат отговорност за нещата, които правят – ако си изцапал – трябва да си изчистиш, ако си разхвърлял – сам трябва да си подредиш”, казва училищният директор.

„В японското училище децата сами си сервират храната, а в българското – от вкъщи си взимаш храна”, разказва Петър. А Елиета Фукумото добавя, че всички деца се събира заедно и сервират обяда си.

Пременени в снежнобели престилки, маски, готварски шапки, които да скриват косите им, децата се научават как да сипват поравно на всеки купичка ориз и риба, заедно с бутилка студено прясно мляко.  „Като свършим да ядем, се покланяме на храната”, казва Вера.

„Създавайте приятелства с другите деца, слушайте какво казва учителят. Важна е и способността да се мисли, затова учете усилено”, съветва директор Кано.

Освен на труд  и дисциплина, учениците в Япония се научават и на уважение към своите учители и треньори, защото те носят титлата „сенсей” – хора, които имат повече знания от теб, хора, които са съвременни будители.

Повече по темата гледайте във видеото.