Празнуваме Васильовден

На 1 януари източноправославната църква празнува Васильовден или Сурваки. На този ден източните християни почитат паметта на Св. Василий Велики - един от великите философи и писатели на раннохристиянската църква.

В храмовете у нас днес беше отслужена създадената от светеца Василиева литургия, каквато се отслужва едва няколко пъти в годината - с повече и по-дълги прошения. В патриаршеската катедрала "Свети Александър Невски" първойерархът на БПЦ - патриарх Даниил отслужи празничната Света литургия.

Още в началото на богослужението духовниците отправиха специални прошения за Новата година - да е здрава, да живеем в мир и любов и да няма разделение между хората. А след литургията беше отслужен и молебен - за мирна и здрава 2025-а година за българския народ и страната ни.

„Нека не помирим с Бога и той да благослови Новата година със своя мир, благодат и човеколюбие. Да се радваме и да се трудим за своето спасение”, каза патриархът.

На Васильовден: Отговорността да носиш името на Св. Василий Велики

Народната традиция свързва празника на Св. Василий Велики с обичая сурвакане. На Васильовден се събират млади мъже, както и групи от деца, които обикалят къщите през нощта и сурвакат техните стопани. Самото сурвакане се явява един вид продължение на коледарските благословии. Както коледарите и сурвакарските групи си имат водач и човек, който изпълнява ролята на магарето и прибира парите и другите дарове. 

И пак, както коледарите носят със себе си криваци, така и сурвакарите на Васильовден носят дряновици, украсени с пуканки, сушени плодове и вълна. В някои места вместо дряновица се използва и крушевица, т.е. клонки от крушево дърво. 

Вечерта срещу Сурваки стопанката приготвя традиционната баница с късмети, която се приготвя от точени кори и сирене. В нея се слагат късметите, като за целта се използват дряновите пъпки. Освен в тези късмети в баницата се слага и пара. Като в дванадесетия час най-възрастният представител в семейството завъртва баницата. Народът смята дряновото дърво за едно от най-здравите дървесни видове у нас. То е най-ранното разпъпило и разцъфнало дърво, но неговите плодове се берат последни. Те се използват в народната ни медицина. 

Празнуваме Васильовден

Към новогодишните обреди принадлежи и ладуването - колективно гадаене коя мома за кого ще се омъжи. Празничната трапеза на Васильовден е богата и блажна. Трапезата се прекадява с тамян, за да се прогонят злите духове. На празничната трапеза, освен новогодишната баница с късмети присъства и свинска пача приготвена от коледното прасе. В някои райони на страната в това число и Еленския край се коли петел. Обикновено той се приготвя с кисело зеле. На масата също трябва да има плодове и пуканки. 

На Васильовден имен ден имат Васил, Василка, Василия, Василена, Веселин, Веселина, Весела, Василий, Василина, Васияна, Васо, Влада, Властин, Властина, Властомир, Влайко, Ваца, Въло, Въла, Въто, Царена, Царил, Царила. 

Днес е и големият Господски празник Обрезание Господне. На осмия ден след рождението му Христос бил заведен в храма, за да бъде посветен на Бог и да се изпълни традицията на старозаветното кръщение. Тогава на Богомладенеца било дадено нареченото от Ангела име – Иисус.