Лидерите на ЕС, Марк Рюте и Кийр Стармър на извънредна среща за сигурността

Лидерите на ЕС ще се съберат в Белгия на 3 февруари за извънредни разговори в областта на отбраната. В срещата ще участват британският премиер Киър Стармър и генералният секретар на НАТО Марк Рюте. Събитието ще се състои 2 седмици след завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом, предаде АФП, цитирана от БГНЕС.

„Европа трябва да поеме по-голяма отговорност за собствената си отбрана. Имаме общ интерес да се справяме повече и по-добре на европейско ниво“, написа ръководителят на Европейския съвет Антонио Коста в социалната мрежа X заедно с официалната покана за разговорите. 

Генералният секретар на НАТО у нас: България играе ключова роля за сигурността (ВИДЕО)

"Дълбоко съм разтревожен за обстановката със сигурността в Европа". Това заяви днес генералният секретар на НАТО Марк Рюте пред евродепутатите от комисиите по външни работи и по сигурност и отбрана в Европейския парламент в Брюксел, цитиран от кореспондента на БТА в Брюксел. 

Рюте призова евродепутатите да подкрепят необходимото увеличаване на бюджетите за отбрана на страните от ЕС. По неговите думи целта за отбранителни разходи, равни на два процента от БВП, приета преди повече от 10 години, вече е недостатъчна. Според него е необходимо чувствително увеличение, като по-рано Рюте бе посочил, че е добре целта да бъде удвоена.

Генералният секретар добави, че тези допълнителни средства може да се осигурят с нови данъци, но и с преразглеждане на някои бюджетни разходи, включително в социалната сфера. Според него днес е време държавите от ЕС да увеличат усилията, включително в областта на военното производство, защото след пет години условията може да се влошат допълнително. По неговите думи, ако днес европейските държави не положат необходимите усилия, след пет години европейците ще трябва да започнат да учат руски език.

Дни преди да стане президент: Тръмп отправи искане към държавите в НАТО

Привличането на съюзници от държави извън ЕС в усилията на европейското отбранително производство е жизненоважно за сигурността на Европа, каза Рюте.

„Всички искаме войната в Украйна да свърши, да има траен мир. Не знам кога тази война ще свърши, но знам, че мирът няма да бъде траен, ако (руският президент Владимир) Путин успее в Украйна”, добави генералният секретар на Алианса. По неговите думи траен мир няма да има, ако след спирането на войната Москва, Пхенян, Пекин и Техеран останат доволни и изпитат чувството, че са по-силни. Мирът ще бъде траен, ако Украйна участва в преговори от силна позиция, затова има нужда от нашата подкрепа, добави Рюте. Главната ми задача е подобряване на отбраната и военното производство, за да се предотврати война, обобщи генералният секретар. 

Той отбеляза, че Украйна е получила обещание да се присъедини един ден към НАТО. Рюте призова да се изчака встъпването в длъжност на новата администрация в САЩ, преди да се правят изводи от изказванията на новоизбрания президент Доналд Тръмп. По неговите думи Тръмп е имал основания да настоява за повишаване на разходите за отбрана и много пъти досега е бил прав. Напълно съм убеден, че САЩ ще останат в НАТО, каза Рюте.

Москва: Русия нe възнамерява да напада страни от НАТО

По-късно високопоставен военен представител заяви, че целта на НАТО е да постигне решение за нови цели по отношение на въоръженията и числеността на войските до лятото. Той визираше най-голямото преструктуриране на алианса от Студената война насам, предаде „Ройтерс”.

Министрите на отбраната на НАТО ще се опитат да постигнат споразумение за нови цели за способностите няколко седмици преди срещата на лидерите им в Хага на 24-26 юни, заяви в интервю за „Ройтерс” ръководителят на Военния комитет на блока Роб Бауер, нидерландски адмирал.

"Ще се стремим да постигнем споразумение преди срещата на върха в Хага, за да сме сигурни, че ако има някакви проблеми, то те ще могат да бъдат решени и ако е необходимо, от лидерите", заяви Бауер.

През 2023 г. лидерите на НАТО се споразумяха по хиляди страници секретни отбранителни планове, в които за пръв път от времето на Студената война се описваше в детайли как Алиансът ще реагира на руска атака.

Документите обаче разкриха значителни дефицити при ракетите за въздушна отбрана и с далечен обсег, числеността на войските, наличните боеприпаси, логистични проблеми и липса на сигурни цифрови комуникации на бойното поле.

Тези пропуски трябва да бъдат отстранени с новите цели за възможности, които първоначално се очакваше да бъдат договорени на срещата на министрите на отбраната на страните от НАТО през есента на 2025 г.

На срещата на върха в Хага ще се обсъди и походът на НАТО към съществуващата цел за военни разходи от 2% от националния БВП, а от някои експерти 3% се поставят като една от потенциалните нови цели.

Тръмп, който се завръща в Белия дом на 20 януари, наскоро призова за цел от 5%. По време на Студената война съюзниците от НАТО са изразходвали средно 3-6% от националния си БВП за своите армии, отбеляза Бауер.

"Ако бяхме продължили да харчим (като Алианс) това, което изразходвахме в началото на 90-те години на миналия век, а това беше на ниво от 3%, щяхме да сме похарчили 8,6 трилиона долара повече, отколкото харчим сега", допълни Бауер.