Знаме, химн, идентичност: Историята на ромските символи

На 8 април светът отбелязва Международния ден на ромите. Датата е същата, на която през 1971 г. в Лондон се провежда първият Международен ромски конгрес. На него са приети няколко ключови за съвременната ромска идентичност символи. За тях и за важността на датата разказват от Център „Амалипе”.

Ромското знаме

Днес то е добре известно – синята и зелената ленти (символизиращи синьото небе и зелената трева) и червеното индийско колело „чакра” (символизиращo индийския произход на ромите и дългия им път до Европа). Преди официалното му одобрение са използвани и други варианти.

Снимка: iStock

Химнът на ромите

Песента „Джелем, джелем” („Бродих, бродих”) е добре известна на ромите на Балканите много преди конгреса в Лондон. Един от неговите организатори - сръбският ром Жарко Йованович, променя текста, за да включи в него спомена за ,Черните ескадрони и времената на Холокоста, както и отварянето на пътищата пред съвременното ромско движение. Именно този текст е приет като ромски химн.

Името „роми”

Апелът към всички правителства, държави и организации е да използват името „роми” вместо „цигани”, „gypsies” и т.н. Всъщност името „роми“ буквално е „избрано”, тъй като и тогава, и днес в Европа живеят множество ромски групи, някои от които използват други, измислени от тях наименования (синти, кало, беаши/рудари). Това е важна особеност на съвременната ромска идентичност – тя не отрича, а включва множеството идентичности на различните ромски групи. Затова Европейската комисия, Съветът на Европа и множество други международни организации използват името „роми” като събирателно.

Призивът „Opre Roma” 

Той се превръща в универсален апел на ромското движение. Преводът му не би следвало да е буквален, а по-скоро да означава „Събудете се, роми”.

Опитите на ромите в отделните държави, както и на европейско и международно ниво, да се самоорганизират започват много преди 1971 г. България е една от първите държави, в която ромите създават организация – още на 19 декември 1905 г. като реакция срещу отнемането на избирателните им права четири години по-рано. След Втората световна война тези усилия стават по-интензивни и добиват пан-европейски характер. Основната причина е Холокоста срещу ромите по време на нацисткия режим – най-малко 500 000 роми са избити в Лагерите на смъртта от Черните ескадрони, нацистките военни и паравоенни формирования. Така ромското население в Германия, Франция, Чехия, Румъния, Югославия и ред други окупирани от нацистите държави става обект на системно преследване и унищожение.

Снимка: iStock

Споменът за Ромския Холокост и усилията за неговото признаване е един от важните фактори, довел до конгреса в Лондон. На 8 април почитаме и паметта на избитите половин милион роми по време на Втората световна война. Всъщност, 2 август е официално признат от Европейския парламент като Ден за възпоменание на ромския холокост (European Roma Holocaust Memorial Day), но е прието почит да се отдава и на 8 април.

Денят се отбелязва от почти всички ромски организации в света, от Европейския съюз, Съвета на Европа, множество други международни организации и национални правителства.