Димитър Радев: България е в много солидна изходна позиция за присъединяване към еврозоната

Несигурността, пред която днес сме изправени, е огромно предизвикателство за световния икономически ред и глобалната търговия, но също така и добра възможност за консолидиране на европейския, а в перспектива – и на евроатлантическия дневен ред. За постигането на тази консолидация са необходими две неща: хладнокръвие и здрав разум. За България глобалният контекст се допълва и от предстоящата фундаментална промяна на нашия паричен режим с дългосрочни икономически, финансови и социални, но също така и политически последици. Това каза управителят на БНБ Димитър Радев по време на работна закуска "Финансова политика и конкурентоспособност на българската икономика", организирана от Американската търговска камара (АТК) в България и Британско-българската търговска камара (ББТК). 

Теменужка Петкова: България никога не е била по-близо до еврозоната

"Актуалните развития имат много измерения, които ще бъдат предмет на днешната дискусия. В моите встъпителни думи аз ще се спра на три от тях: (1) ефектите за българската икономика от това, което много коментатори определят като търговска война; (2) готовността на страната в този глобален контекст за въвеждането на еврото като наша национална валута; и (3) макроикономическите перспективи пред страната", подчерта Радев. 

Ефекти от промяната в митническите тарифи

Размерът и динамиката на промените в митническите тарифи от началото на този месец доведоха до рязко повишение на несигурността на световните финансови пазари и значително влошаване на перспективите пред световната икономика.

Това, което като централна банка се опитваме да направим, е да оценим преките и косвените ефекти за нашата страна от тези развития. Като цяло преките ефекти са ограничени.  Този извод е базиран основно на оценката на основния канал за възможно въздействие, а именно външната търговия.

Делът на САЩ в общия ни износ на стоки през 2024 г. е около 2.5% или 1.2 млрд. щатски долара. Като проследим движението на добавената стойност на целия български износ, установяваме, че общо около 4% от него се потребява в САЩ – т.е. може да се заключи, че български износ на стойност от около 1.8 млрд. долара е изложен потенциално на новия митнически режим.

Официално: България поиска извънредни доклади за еврозоната

Важно е да уточним, че търговският баланс на стоки между България и САЩ за 2024 г. е положителен и възлиза на около 154 млн. долара. През настоящата година обаче търговският ни баланс вероятно ще стане отрицателен, след като се отчете стойността на вноса, представляващ военна техника. Например стойността на осемте самолета, чиято доставка вече започна през тази година, е 1.2 млрд. долара, а през 2027 г. се очаква доставката на още осем такива самолета на стойност 1.3 млрд. долара.

Следователно, като цяло търговската ни експозиция за пренасяне на ефекти от нови мита е сравнително ограничена.

По-осезаеми обаче могат да се окажат косвените ефекти, свързани с евентуално пренасочване на глобалните търговски потоци и евентуалното преструктуриране на веригите за доставки. За малки и отворени икономики като нашата подобни трансформации могат да се окажат предизвикателство, като на този етап съответните ефекти е трудно да се оценят количествено поради продължаващите промени във външнотърговските политики.

Добрата новина за България е, че в подобна сложна глобална среда макроикономическата позиция на страната е стабилна. Икономическата активност в страната се очаква да остане устойчиво на положителна територия. Банковият сектор е със солидни показатели – както по отношение на капиталова адекватност, така и по отношение на ликвидност и рентабилност – като тези показатели остават над средните за ЕС. Фискалната позиция на страната от гледна точка на дълг към БВП също така продължава да бъде една от най-силните в ЕС. Същевременно е необходимо да възстановим контрола върху годишните бюджети, включително чрез изграждане на експлицитни и имплицитни буфери.

Разбира се, ние като централна банка ще продължим да следим много внимателно развитията, свързани с инфлацията. Нетният ефект върху инфлацията в България от последните развития е трудно предвидим, дори като посока, тъй като той зависи от редица взаимосвързани фактори, сред които промените в глобалните вериги на доставки и пренасочването на търговските потоци, ефектите върху обменния курс на еврото и цените на суровините, промяната в поведението на икономическите агенти, както и от реакциите на паричните и фискалните политики на големите икономически региони.

Голяма част от тези фактори се очаква да влияят краткосрочно в посока на увеличение на инфлацията. Но има и фактори, които влияят в обратната посока. В периода от 2 април досега например вследствие на рязкото влошаване на глобалните икономически перспективи международната цена на петрола се понижи значително под заложените допускания в текущата ни прогноза, което, при равни други условия, представлява външен фактор за реализиране на по-ниска инфлация в България в краткосрочен план.

Най-доброто развитие, на което се надяваме, разбира се, е, че ще бъде постигнато споразумение между Европейския съюз и САЩ, при това колкото по-скоро, толкова по-добре, което да доведе до облекчаване на митническите бариери, а в най-добрия случай – до въвеждане на нулеви мита.

Готовност за въвеждане на еврото

Финалната фаза на процеса на присъединяването на страната към еврозоната протича сравнително гладко и има потенциала да се превърне в контрапункт на негативните ефекти от глобалните процеси.

От гледна точка на логистика и техническа подготовка БНБ и банковият сектор са напълно готови както за процеса на обмяна, така и за действие в условията на еврозоната. С последните промени в Закона за БНБ през месец март беше окончателно завършен процесът на правна конвергенция.

По отношение на номиналните критерии ние от началото на тази година консистентно изпълняваме критерия за ценова стабилност. Бюджетът за 2024 г. е изпълнен в рамките на 3% дефицит. По отношение на валутна стабилност, дълг към БВП и лихвени проценти по дългосрочните книжа ние традиционно изпълняваме критериите, при това със значителен положителен марж.

Тези развития поставят страната в много солидна изходна позиция за присъединяване към еврозоната. Особено в условията на глобална несигурност, интеграцията в силни съюзи като еврозоната придобива още по-голямо значение. Става въпрос за дълбоки и многопластови позитивни ефекти – както върху конкурентоспособността, така и върху средносрочните и дългосрочните икономически перспективи на страната.

Един от ефектите, който очакваме да се прояви в краткосрочен план, е по-добра достъпност и по-ниска цена на финансиране както за публичния, така и за частния сектор. Причините за това са две: очакваното повишаване на кредитния рейтинг на страната и понижаването на задължителните минимални резерви на банките.

В по-стратегически план членството в еврозоната означава и по-голяма ценова и икономическа стабилност, както и по-голяма сигурност – фактори от ключово значение, особено в усложнена геополитическа среда. Всички тези елементи биха подобрили привлекателността на България като инвестиционна дестинация и биха създали предпоставки за ускорена инвестиционната активност и по-висок растеж на потенциалния БВП.

Следователно, предстоящото ни присъединяване към еврозоната е не просто важна стъпка в европейската ни интеграция – то е стратегическа възможност за повишаване на конкурентоспособността и дългосрочния икономически потенциал на страната. Разбира се, положителните ефекти в краткосрочен и дългосрочен план ще могат да се проявят пълноценно, ако провеждаме разумна макроикономическа политика, ако възстановим дисциплината в управлението на бюджета и ако осъществим дълго отлаганите структурни реформи, насочени към подобряване на човешкия капитал, иновациите и институционалната среда.

Макроикономическа прогноза

Поради изложените дотук фактори и на практика невъзможността на този етап да им се даде точна количествена оценка, текущата ни макроикономическа прогноза подлежи на по-голяма от обичайната степен на несигурност.

При базовия ни сценарий прогнозата предвижда реалният растеж на БВП да остане устойчив и през тази година и да възлезе на 2.8%. През 2026 г. очакваме временно забавяне до 2.2%, а през 2027 г. – отново ускоряване на растежа до 3.1%. Основните двигатели на този растеж ще бъдат частното потребление, правителствените инвестиции и нетният износ с различен принос през отделните години.

Очаква се частното потребление да запази високия си растеж от близо 4% годишно, подкрепено от нарастваща заетост и увеличаващи се реални доходи на домакинствата.

Инвестициите ще отбележат относително силен растеж през тази година, повлияни от доставки на военно оборудване, но ще се понижат временно през 2026 г., преди да нараснат през 2027 г., като тази димника ще е повлияна също и от изпълнението на проекти, финансирани със средства от ЕС, включително по Националния план за възстановяване и устойчивост.

Що се отнася до външния сектор – очакваме растежът на износа през тази година да остане слаб поради повишената глобална несигурност и очаквания слаб в исторически план растеж на глобалната търговия, но също така и поради планирани ремонтни дейности в големи индустриални предприятия. Тези развития вероятно ще доведат и до временно натрупване на запаси в икономиката през текущата година. През следващите две години обаче очакваме растежът на износа на България да се възстанови.

По отношение на инфлацията прогнозираме тя да достигне 3.5% в края на тази година, а средногодишната инфлация да възлезе на 3.8%.

Основните фактори, които ще определят нарастването на потребителските цени, са цените на храните и услугите, като цените на услугите ще продължат да бъдат под влияние на нарастването на разходите за труд и силното потребителско търсене. През следващата година очакваме инфлацията да се забави до около 2.5% и впоследствие да остане на сходно ниво през 2027 г.

В заключение управителят на БНБ подчертава, че "сме свидетели  на рязко повишаване на несигурността на световните финансови пазари и значително влошаване на перспективите пред световната икономика. Добрият сценарий, за който трябва да се работи, е този труден период да се превърне в катализатор не за разрушаване, а за консолидиране на европейския, а в перспектива – и на евроатлантическия проект". 

По думите му за България финалният етап на процеса на присъединяване към еврозоната и ефективното членство имат огромния потенциал на контрапункт на негативните глобални сюжети. Това основателно поставя еврозоната като основен политически, икономически и финансов приоритет на днешния ден.

Гледайки напред, очакваме икономическата активност в страната през тази и следващите две години, независимо от несигурността и разнопосочното влияние на отделните фактори, да остане устойчиво на положителна територия, допълва управителят на БНБ.