По негови думи катастрофалността на трусовете зависи от строителството, а не от земетресенията

„Земетресението в Истанбул стана по част от Северно-анадолския разлом. Там периодично се случват земетресения и то не малки. Цялата дължина на разломната система е над 1200 км. За един кратък период от 1939 до 1999 г. около 2/3 от този разлом се разломява при големи земетресения. Една малка част, включително и тази в Мраморно море – остава неразломена. Още през 1999 г. хората в Турция са разтревожени и насочват усилията си в изучаване на този сегмент”, коментира доц. Александър Радулов, ръководител секция „Геология на земетресенията” към БАН в студиото на предаването „Денят на живо” по NOVA NEWS.

По негови думи разместването на тектоничната плоча е около 4 метра – няма пропадане или издигане, а разместването става латерално. „Вчерашното земетресение е около 10 пъти по-малко отколкото е прогнозния трус. Разместил се е един много малък участък от повърхността”, добави доц. Радулов.

След мощното земетресение в Турция: Над 260 вторични труса, близо 50 хиляди са поискали подслон

„Катастрофалността на трусовете зависи от строителството, а не от земетресенията. Би трябвало да има голямо земетресение в бъдеще.

151 пострадали в Истанбул - скочили отвисоко при земетресението

Подготвена ли е България за реакция при силно земетресение?

„В дългосрочен план трябва да има контрол и проверки”, добави той.

Доц. Радулов е ръководител на проект, изследващ Девинския разлом. „Този проект го започнахме с идеята да подкрепим предприятията, които произвеждат енергетиката. Смята се, че геоложкият метод е този, който може да отведе изкуственият въглероден диоксид под земята и така да решим проблема с вредните емисии. При инжектирането на този въглерод, налягането се повишава, заедно с напрежението в пластовете. Ако има разлом, той може да натежи до края на цикъла си на натоварване”, обясни той.

Целия разговор гледайте във видеото.

Редактор: Виктория Гетова