Градът се е простирал на внушителните 23 квадратни километра

В "Офанзива" на 7 юни ще видите продължение на историята от първата българска столица Плиска. Град, който се е простирал на внушителните 23 квадратни километра. Каменни дворци, в които е имало сложна система от тайни тунели.

Ще видите къде е открита розетата на Плиска, превърнала се в символ на първата българска държава. Заедно с уредника от Националния историко-археологически резерват Плиска Станислава Христова ще ви покажа и Голямата базилика, която със своите над 100 метра дължина е била една от най-големите в средновековна Европа. Изградена малко след като Борис Михаил покръства българите. Време, в което нашата държава е съперничила на Източната римска империя. И скоро изживява своя златен век.  

Дворът на кирилицата: Домът на българската азбука

Създадена от Аспарух като военен лагер, Плиска изживява истински възход. Дървените укрепления са заменени с каменни крепостни стени с височина от 10 метра и дебелина близо три метра. Във вътрешността владетелите на първата българска държава изграждан каменни дворци. Площта на Плиска е внушителна – градът се разпростира на цели 23 квадратни километра. Първата столица е център на новата българска държава за повече от 200 години по време на т.нар. езически период. Всъщност, религията на българите е монотеистична, те се прекланят пред бог Тангра.

Голямото водохранилище на първата столица е интересно и заради една от най-ценните находки – розетата от Плиска.

Най-изненадващото обаче е, че един от тунелите излиза директно на специално изградена арена. Размерите на древнобългарския стадион са впечатляващи. Около каменната арена е имало дървени трибуни. Археолозите тук откриват и масивен златен пръстен.

След приемането на християнството в Плиска се изгражда една от най-големите базилики в Средновековна Европа. Мащабът на средновековния храм е грандиозен.

Днес на мястото на грандиозния олтар в една малка ниша богомолци са поставили няколко икони. За да напомнят за величието на базиликата на Плиска.

„ДОТАМ И ОБРАТНО”: Разходка до Мадарското плато (ВИДЕО)

След бунта на Владимир Расате Борис Покръстител решава, че трябва окончателно да скъса с миналото на езическата столица. Независимо от великолепието на Голямата Базилика, с възкачването на Симеон Велики на престола, столицата се премества във Велики Преслав. Постепенно Плиска започва да губи значението си за българите. През следващите столетия първата българска столица постепенно се превръща в руини. До началото на 20-ти век, когато Карел Шкорпил започва разкопки и я връща към нов живот. Той до такава степен е завладян от величието на Плиска, че решава да бъде погребан тук. В последния дом на великите български ханове. 

Целия материал гледайте във видеото.