Ударите срещу Иран - най-големият и рискован външнополитически ход на Тръмп

С безпрецедентното си решение да бомбардира ядрените обекти на Иран, директно се присъединявайки към въздушната атака на Израел срещу регионалния му заклет враг, президентът на САЩ Доналд Тръмп направи нещо, което отдавна се беше заклел да избегне - военна намеса в голяма чужда война.

Драматичният удар на САЩ, включително нападението срещу най-силно укрепената ядрена инсталация на Иран дълбоко под земята, бележи най-големия външнополитически риск в двата президентски мандата на Тръмп и едно действие, изпълнено с рискове и неизвестни.

САЩ удариха ядрени цели в Иран

Тръмп, който настоя в събота, че Иран трябва да сключи мир или ще се изправи пред по-нататъшни атаки, би могъл да провокира Техеран да отмъсти, като затвори Ормузкия проток, най-важната петролна артерия в света. Тогава е възможно Иран да атакува американски военни бази и съюзници в Близкия изток, засили ракетния си обстрел срещу Израел и активира прокси групи срещу американските и израелските интереси по целия свят, казват анализатори.

Подобни действия биха могли да ескалират в по-широк, по-продължителен конфликт, отколкото Тръмп си е представял, предизвиквайки ехо от „вечните войни“, които Америка води в Ирак и Афганистан, които той беше нарекъл „глупави“ и обеща никога да не бъде въвлечен в тях.
„Иранците са сериозно отслабени и с деградирал военен капацитет“, каза Арън Дейвид Милър, бивш преговарящ за Близкия изток за администрациите на демократите и републиканците. „Но те имат всякакви асиметрични начини, по които могат да отговорят... Конфликтът няма да свърши бързо“.

В навечерието на бомбардировката, която обяви късно в събота, Тръмп се колебаеше между заплахи за военни действия и призиви за подновяване на преговорите, за да убеди Иран да постигне споразумение за прекратяване на ядрената си програма.

Високопоставен служител на Белия дом заяви, че след като Тръмп се убедил, че Техеран няма интерес от постигане на ядрено споразумение, той решил, че ударите са „правилното нещо, което трябва да направи“.

Тръмп даде зелена светлина за ударите, след като беше уверен във „високата вероятност за успех“, допълни служителят – решителност, постигната след повече от седмица израелски въздушни атаки срещу ядрените и военни съоръжения на Иран, която проправи пътя за САЩ да нанесат потенциално финалния удар.

Реакции след ударите на САЩ срещу Иран: „Опасна ескалация“ и „исторически поврат“

ЯДРЕНАТА ЗАПЛАХА ОСТАВА

Тръмп изтъкна „големия успех“ на ударите, които според него включват използването на масивни „бомби за разрушаване на бункери“ върху главния обект във Фордо. Но някои експерти предполагат, че макар ядрената програма на Иран да е била забавена с много години, заплахата може да е далеч от края.

Иран отрича, че се стреми към ядрено оръжие, заявявайки, че програмата ѝ е за чисто мирни цели.

„В дългосрочен план военните действия вероятно ще накарат Иран да определи, че ядрените оръжия са необходими за възпиране и че Вашингтон не се интересува от дипломация“, се казва в изявление на Асоциацията за контрол на оръжията, безпартийна организация, базирана в САЩ, която се застъпва за законодателство за контрол на оръжията.

„Само военните удари не могат да унищожат обширните ядрени познания на Иран. Те ще върнат назад програмата на Иран, но за сметка на укрепване на решимостта на Техеран да възстанови чувствителните си ядрени дейности“, заяви групата.

Ерик Лоб, доцент в катедра „Политика и международни отношения“ във Флоридския международен университет, заяви, че следващият ход на Иран остава открит въпрос и предположи, че сред формите на отмъщение може да бъде удар по „меки цели“ на САЩ и Израел в и извън региона.

Но той също така каза, че има възможност Иран да се върне на масата за преговори – „макар че би го направила в още по-слаба позиция“ – или да потърси дипломатическо отстъпление.

Веднага след американските удари обаче, Иран показа слаба воля за отстъпки.

Организацията за атомна енергия на Иран заяви, че няма да позволи развитието на „националната му индустрия“ да бъде спряно, а коментатор по държавната телевизия заяви, че всеки американски гражданин или военен член в региона няма да бъде легитимна цел.

Карим Саджадпур, анализатор в Карнегиевия фонд за международен мир, написа в X: „Тръмп посочи, че сега е моментът за мир. Не е ясно и е малко вероятно иранците да го видят по същия начин. Това е по-вероятно да отвори нова глава от 46-годишната война между САЩ и Иран, отколкото да я приключи“.

„СМЯНА НА РЕЖИМА“

Някои анализатори предполагат, че Тръмп, чиято администрация преди това се е отрекла от всякаква цел за сваляне на иранското ръководство, може да бъде въвлечен в търсене на „смяна на режима“, ако Техеран предприеме големи репресии или стъпки за изграждане на ядрено оръжие.

Това, от своя страна, би донесло допълнителни рискове.

„Внимавайте с действията, целящи смяна на режима и кампании за демократизация“, каза Лора Блуменфелд, анализатор за Близкия изток в Колежа за международни изследвания „Джонс Хопкинс“ във Вашингтон. „Ще намерите останките на много неуспешни морални мисии на САЩ, заровени в пясъците на Близкия изток“.

Джонатан Паникоф, бивш заместник-офицер от разузнаването на САЩ за Близкия изток, заяви, че иранското ръководство бързо ще предприеме пропорционални атаки, ако смята, че оцеляването му е застрашено.

Докато действия като затварянето на Ормузкия проток биха създали проблеми за Тръмп с произтичащите от това по-високи цени на петрола и потенциално инфлационно въздействие върху САЩ, това би навредило и на Китай, един от малкото мощни съюзници на Иран.

В същото време Тръмп вече е изправен пред силен отпор от страна на конгресмените-демократи срещу атаката на Иран и ще трябва да се справи и с противопоставянето на антиинтервенционисткото крило на неговата републиканска база в MAGA.

Тръмп, който не се сблъска с голяма международна криза през първия си мандат, сега е замесен в такава само шест месеца след началото на втория.

Дори да се надява, че военното участие на САЩ може да бъде ограничено във времето и обхвата си, историята на подобни конфликти често носи непредвидени последици за американските президенти.

Лозунгът на Тръмп за „мир чрез сила“ със сигурност ще бъде изпитан както никога досега, особено с откриването на нов военен фронт, след като не успя да изпълни предизборните си обещания за бързо прекратяване на войните в Украйна и Газа.

„Тръмп се завръща във военния бизнес“, каза Ричард Гоуан, директор на Международната кризисна група към ООН. „Не съм сигурен, че някой в ​​Москва, Техеран или Пекин някога е повярвал на приказките му, че е миротворец. Винаги е изглеждало по-скоро като предизборна фраза, отколкото като стратегия“.

ВСИЧКО ПО ТЕМАТА ЧЕТЕТЕ ТУК