Иглика Tрифонова в битка да завърши филма си по романа “Kалуня - каля“

Иглика Трифонова съживява историческия роман "Калуна-каля" на Георги Божинов в игрален филм, за който вече повече от 5 години се бори заедно с продуцента Росица Вълканова. От миналата година започнаха и снимките на лентата на различни локации в страната, въпреки финансовите проблеми, които съпътстват битката за този голям български филм. Успя да привлече Нидерландия и Румъния да подкрепят проекта, след като спечели финансиране от Националния филмов център през 2019 година. През май режисьорът приключи снимки в Родопите, с което завърши един от големите етапи в заснемането на лентата и скоро заминава за постпродукция в Амстердам. 

Трифонова разказа, че по време на снимките е валяло непрекъснато. "Но, когато се връщам към снимачния процес, с дава сметка, че това беше много щастлив момент за мен. Едновременно труден, но и страшно щастлив. И с продуцента Росица Вълканова трябва да сме страшно благодарни на екипа, който някак си се събра. Изключителни хора. Бяха вдъхновени и истински им благодаря за това", заяви тя. 

Иван Лечев: ФСБ спечели "Грами", но не ни пуснаха да отидем до Америка, за да я получим

Режисьорът обясни, че снимките са правени през всички сезони, защото това е важно за романа. Сюжетът се развива "във време, в което хората са живеели много близо до сезоните". "Опитахме се да направим лентата без някакви недопустими компромиси, защото романът не го заслужава", подчерта Трифонова. 

По думите ѝ парадоксалното е, че нидерландски и румънски копродуценти подкрепят български исторически филм. "Смятат го за съществен като драматургия в един момент, в който всички живеем в ужаса, че християни застават срещу мюсюлмани и мюсюлмани срещу християни. И че този стар вроден наш инстинкт на "врагуването" може да ни погуби". 

Трифонова разказа, че историята "Калуня-каля" е написана толкова устремно и толкова страстно, че се хванала, че става права, когато четяла определени моменти от романа. "Имаше някакво необяснимо вълнение. Предмисловно мога да кажа. Моите корени са от Родопите и явно нося нещо в кръвта си много силно", споделя тя.

Музика без паспорт, цигулка без граници: Васко Василев за звука на свободата

И допълва: "Тази история е много честна и тя казва, че ако тръгнеш в посока, ако имаш огромната гордост да раздаваш правосъдие, то ще се саморазрушиш и че това е страшно тежък път. Романът много ми заприлича като философия на най-ярките моменти от литературата на Казандзакис. Аз си казах: "Имаме такъв автор, който освен че е страстен, се занимава с философията на насилието, с философията на пътя, на най-тежкия път - да останеш истински справедлив. Историята е много сериозна. Тя не е много оптимистична, трябва да призная. Но, минавайки през нея, аз преживях на няколко пъти моя катарзис и се надявам, че много други хора ще го преживеят". 

Целия разговор гледайте във видеото.