„Дали сме активни сутрин или вечер е заложено в ДНК-то ни“: Как влияе смяната на времето на организма

С поредното завъртане на стрелките на часовника обществото отново се изправя пред въпроса как промяната на времето влияе върху организма. Темата бе във фокуса на предаването „Пулс“, където гост бе кардиологът д-р Петър Калайджиев – специалист по медицина на съня.

„С зимното часово време печелим един час повече сън, но въпреки това адаптацията не е лесна. Организмът ни е съвършено настроена система, в която всяка клетка и всеки орган работят в синхрон със светлината и тъмнината. Дори промяната само с един час изисква време за приспособяване – обикновено между три и седем дни“, посочи Калайджиев.

Кардиологът подчерта, че делението на хората на „сови“ и „чучулиги“ не е мит, а генетично заложена особеност: „Още през 2017 г. трима учени получиха Нобелова награда за откриването на гените, които определят нашите циркадни ритми. Тоест, това дали сме активни сутрин или вечер е заложено в ДНК-то ни“.

Има ли смисъл от смяната на времето: Какво печелим и какво губим от 1 час разлика?

По думите му смяната на времето е форма на „мини джетлаг“, която може да предизвика стрес в организма: „Доказано е, че след смяната на часовото време се увеличават случаите на инфаркт с 3–5%, както и инцидентите на пътя и на работното място. Това показва, че промяната влияе негативно и трябва да сме внимателни“.

Гласът на практиката: Мариана Божанова, медицински фелдшер

В същото издание зрителите се срещнаха и с медицинския фелдшер Мариана Божанова от болница ИСУЛ, която сподели как се отразява въртенето на стрелките върху хората с нощни дежурства: „Работя в нервна клиника вече 34 години. Дежурствата са тежки – по 7–8 нощни и също толкова дневни. След нощно дежурство денят е направо загубен. Трудно се почива, защото нощният сън не е като дневния“.

Тя призна, че след дежурство става по-раздразнителна и усеща умората, но промяната на времето лично не ѝ влияе силно.

„При нас биологичният часовник е вече разбутан – няма значение дали е ден или нощ. Даже се шегувам, че ако съм на купон до сутринта, не ми тежи – свикнала съм на нощни смени“, казва Божанова.

Все пак тя отправи апел към пациентите за повече разбиране към медицинския персонал: „Понякога след тежки нощни дежурства ставаме по-изнервени, а пациентите не винаги го осъзнават. Важно е да има взаимно уважение – защото ние също сме хора, които се борят със съня и умората“.

Как да се адаптираме към смяната на времето

В студиото д-р Калайджиев коментира, че макар хората на дежурства да развиват адаптация, тя не е перфектна и не е здравословна.

„Персоналът, който работи на смени, е най-уязвим към смяната на времето. Всеки трябва да даде на тялото си време да се нагоди – с 10–15 минути по-ранно лягане и ставане в дните преди промяната. Сутрешната светлина също е много важна за събуждането на мозъка“, отбеляза Калайджиев.

Кардиологът предупреди, че хората с хронични сърдечни заболявания и хипертония трябва да внимават особено много. „Смяната на часа води до излив на стресови хормони и дисбаланс на нервната система. Затова при тях адаптацията трябва да бъде плавна. Вечер минимизирайте синята светлина от екрани и спазвайте добра хигиена на съня – хладна стая, без телевизор и телефон в леглото“.