Кунева: Европа е най-доброто място за живеене, но има какво да направим за конкурентноспособността

„Европа продължава да бъде най-доброто място за живеене в света заради всички тези политики, които са поставяни от време на време на сериозно изпитание. Като социалната политика, здравеопазването, човешките права, демокрацията. Но има какво да правим по отношение на конкурентноспособността”. Това заяви в предаването „Ревизия” първият български еврокомисар Меглена Кунева.

Според нея Европа е свикнала да поема „грижите за света” и днес прави много в борбата с климатичните промени, а това поставя страните от блока в ситуацията те да се подчиняват на едни правила, които никой друг не иска да спазва. „Това ни поставя в неравен старт. Сметката не излиза”, заяви Кунева.

„Климатичните промени са факт. Ал Гор беше човекът, който направи най-много, за да повдигне тази тема на ниво Обединените нации и да информира света. Трябваха ни около 30 години, за да се случат. Но не всички работят по тази тема”, обясни Кунева.

Тя коментира още, че Европа не греши концептуално, но може би „политиката на малките крачки” е щяла да бъде по-адекватна.

По отношение на доклада на Марио Драги, Кунева коментира, че това е била изключително ценна позиция. „Докладът е съчетан с още един доклад, на Енрико Лета, който е по-социално ориентиран. Политическият сигнал, ако искате да чуете как аз го разчитам, е: Европа продължава и иска да остане най-доброто място за живот, което, разбира се, включва социална подкрепа, но едновременно с това икономическите реалности са такива, че ние трябва да видим къде са грешките ни. Има много голяма част от доклада, анализ на празнотите в нашите политики”, каза Кунева.

Каква година изпраща Европа и каква ни очаква? 

В края на миналия месец Европейският съюз прие своя бюджет за следващата 2026 година. Това са нашите общи пари, с които работим заедно.

192,8 милиарда евро е сумата, която Европейският съюз обещава да похарчи. Това са планираните задължения. Това включва и проекти, които ще се плащат на части през няколко години напред.

190 милиарда евро е сумата, която реално ще бъде платена през 2026 година. Наричат се плащанията. Останалото ще се разплати през 2027-2028 година и така нататък.

С други думи, през 2026 година Европейският съюз ще отвори сметката за 192 милиарда евро, но ще изхарчи от касата 190.

 Освен това са оставили настрана 715 милиона евро резерв, под тавана на разходите, като спешна книжка за извънредни ситуации - войни, природни бедствия, нови кризи и така нататък. За да не се налага да променят бюджета по средата на годината.

Това е най-обикновено казано - Европейският съюз си е гласувал джобните за 2026 година, леко ги е увеличил спрямо миналата година и си е оставил и малко пари за черни дни.

Приоритетите

Икономическа конкурентоспособност и иновации. Тук ще се дава подкрепа за бизнеси, за изследвания, за малки и средни предприятия, за увеличаване на производството в Европейския съюз. Сигурност, отбрана и готовност, защита, киберсигурност, военна мобилност и гражданска защита срещу кризи. Зелена и устойчива трансформация. Борба с климатичните промени, зелени проекти дигитална трансформация.

Накратко - все още имаме старата школа, но с ясен мост към следващата многогодишна рамка, която ще промени много. Така, както вече бе предложена, макар и не гласувана, тя ще промени радикално начина, по който Европейският съюз финансира фондовете, отпуска пари и най-вече ще промени посоката на погледа.

Европейският съюз се опитва да си върне конкурентоспособността на своите предприятия, да засили капиталовия си пазар и да върне технологиите тук, в Европа.

Икономическите резултати на Европейския съюз за 2025 година.

Според официалния прогнозен доклад на ЕК от ноември тази година, икономиката на Европейския съюз се справя по-добре от очакваното. Ръстът е стабилен, но не е взривоопасен. Това е година на възстановяване, в която държавите членки се фокусират върху сигурността, иновациите и хората, без да рискуват големи дългове.

Брутният вътрешен продукт, който е като сърцето на икономиката на Европейския съюз, показва по-висок от очаквания ръст от 1,4%, докато за еврозоната е малко по-нисък — около 1,2% до 1,3%. Това означава, че след забавянето през 2024 година, икономиката набира скорост благодарение на по-силното потребление и инвестиции в зелени технологии.

Според данни от Евростат, през първата половина на годината са създадени 380 000 нови работни места, което е добър знак за средната класа. Безработицата остава ниска — около 6% в еврозоната, и хората се чувстват по-уверени да харчат.

Инфлацията също се успокоява. След пиковете от 2022 и 2023 година тя пада до 2,4% за Европейския съюз през тази година, близо до целта на Европейската централна банка от 2%. Това позволява на банките да намалят лихвите и да стимулират заемите за бизнеси и семейства.

Европейската комисия отбелязва, че цените на енергията са по-стабилни въпреки глобалните кризи, благодарение на диверсифицирани доставки и инвестиции във възобновяеми източници.

Финансовото здраве на ЕС е солидно, но не без предизвикателства. Държавният дълг остава около 85% от брутния вътрешен продукт — висок, но под контрол, особено след възстановяването от пандемията. Търговският баланс е положителен с износ на стоки и услуги на стойност над 2,8 трилиона евро, воден от автомобили, химикали и дигитални услуги.

Организацията за икономическо сътрудничество и развитие предупреждава, че Европейският съюз расте с 1,2%, подкрепен от силен вътрешен пазар, но предупреждава за рискове от търговски войни.

Като цяло 2025 година е година на тихо възраждане за Европа, не като голям скок, а като стабилна стъпка напред. Според прогнозата на Европейската комисия, растежът ще се ускори до 1,5% през 2026 г., но само ако се справим с всички външни заплахи.

За обикновените хора, това означава повече работни места, по-ниски цени и инвестиции в бъдещето — от зелена енергия до дигитални умения.