Опозицията в НС – против предложения бюджет (ОБЗОР)

Опозицията в НС се обяви против предложения бюджет. Формациите го сравниха с времето на премиера Жан Виденов през 1995 г. и поискаха незабавното му изтегляне и преработване. Най-големите критики са към заложения дефицит от 5,7%.

Единствено от ДПС не коментираха сметките, но отново се обявиха против закриването на Комисията по досиетата – предложение, което също е заложено в Закона за бюджета.

План-сметката за 2026 г. на кабинета „Радев” предизвика остри критики още преди да влезе за разглеждане в парламента.

„Този бюджет е бюджет на политическото лицемерие и на безотговорното отношение към доверието, което българските граждани гласуваха на тази политическа формация. Приходите са почти същите като тези, заложени в проекта за бюджет за 2026 г. на кабинета „Желязков”. Ако погледнете разходите обаче, ще видите, че те са с 2,749 млрд. евро повече”, каза Теменужка Петкова от ГЕРБ-СДС.

„Ние настояваме финансовият министър да го изтегли и да го преработи до 3% бюджетен дефицит без допълнителни разходи, защото липсват всякакви реформи”, каза Ивайло Мирчев от ДБ.

„В момента знаем кой разпореди това безобразие, но не знаем защо. Бюджетът е „капково напояване” за хората и бизнеса и „водопад от евра” за обръчите от фирми в строителството и енергетиката”, заяви Асен Василев от „Продължаваме промяната”.  

ДБ настоява финансовият министър да изтегли и преработи бюджета до 3% дефицит

„Нямаме време за експерименти. Ако едно правителство не направи реформите в първите си 100 дни, то няма да ги направи никога. Виждаме, че реформи няма да има никога”, каза Димо Дренчев от „Възраждане”.

Управляващите отговориха в пленарната зала, като върнаха обвиненията към предходните правителства.

„Прогресивна България”: Времето на фискалните илюзии приключи

„Днес слушаме критики от опозицията. Същите тези хора, които през последните години правеха помен с чужда пита, настояват за дефицит от 3%, след като именно тяхната политика остави след себе си реален дефицит от 7,4% при непроменени политики за тази година. Правителството предлага бюджет с дефицит от 5,7%, но нека обществото знае и още нещо: когато приложим предвидената европейска дерогация за разходите за отбрана, реалният дефицит ще падне под 5%. Времето на фискалните илюзии и абракадабри приключи”, заяви Петър Витанов от „Прогресивна България”.

Очаква се следващата седмица бюджетът да влезе за разглеждане в Министерския съвет, а след това да бъде внесен за гласуване и в парламента.

Междувременно Андрей Гюров също отправи критики към план-сметката за 2026 г. В пост в социалната мрежа Facebook бившият служебен премиер написа, че Бюджет 2026 е симптом на управление, което предпочита политическия комфорт пред държавническата отговорност. 

Според Гюров заложените параметри са проинфлационни, а в подобни ситуации най-високата цена винаги плащат хората с ниски доходи. Той коментира, че още по-притеснително е отсъствието на каквато и да е амбиция за модернизиране на държавата. По думите му липсват решения за по-ефективна администрация, за ограничаване на неефективните разходи и за подобряване на бизнес средата.

„Вместо да се използва политическият кредит в началото на управлението за трудни, но необходими промени, се избира отлагането. Посланието е ясно - важните решения ще чакат, а краткосрочната популярност ще бъде поставена над дългосрочния интерес на страната. Подобен подход неминуемо се отразява и върху начина, по който България се възприема отвън”, смята Гюров.  

Според него, когато държавата демонстрира склонност към нарастващи дефицити без ясен план за овладяването им, това неизбежно поражда съмнения за бъдещата ѝ стабилност. „Гражданите очакваха нещо съвсем различно. Те чуха обещания за разумно управление на публичните средства, за внимателно отношение към данъкоплатците и за създаване на условия за устойчив растеж. Вместо това получават бюджет, основан на логиката „ще му мислим по-късно“. А непрекъснатото сочене към предишните управляващи не може да служи като оправдание за собствените решения. Всеки, който е поискал властта, е поел и отговорността за последствията от нея”, заявява още той.

„Проблемът не е в отделни текстове или числа, които могат да бъдат редактирани. Проблемът е в цялостната философия. Тя е погрешна още в основата си и затова парламентът не бива да се задоволява с козметични корекции. България има нужда от управление, което да гледа отвъд следващите избори. От управление, което е готово да взема трудни решения, когато те са необходими. Когато властта превърне бюджета в оръжие срещу бъдещето, площадите рано или късно си спомнят зимата, в която народът отказа да плати цената на чуждата безотговорност”, написа Гюров.