Шанс за втори живот: Какви са пречките и перспективите за лечение с трансплантация?

Над 890 души чакат за трансплантации у нас. Най-много - за бъбрек и черен дроб, според данните на Изпълнителната агенция „Медицински надзор”. На този фон от началото на годината досега са извършени едва двайсетина органни трансплантации, от които само една сърдечна и нито една белодробна или чернодробна от жив донор. Това поставя страната ни отново сред държавите в Европейския съюз с най-нисък брой трансплантации на милион души население.

"Основният проблем не е липсата на желание за донорство, а липсата на ефективна организация на системата". Това заяви в предаването „Пресечна точка” бившият директор на Изпълнителната агенция по трансплантациите д-р Марияна Симеонова.

Криза с трансплантациите: 869 българи чакат за нов живот

„Когато се организира една дейност, особено толкова сложна като трансплантациите, трябва да има ясна идея, стабилна организация, институции, които носят отговорност, и законова рамка. Лекарите и координаторите винаги са работили всеотдайно, но когато няма организация, е много трудно да има резултати“, обясни тя.

По думите ѝ проблемът не е от днес, а се задълбочава с години. „Не е толкова сложно, когато се знае какво точно трябва да се направи, когато се познава процесът и има желание да се работи“, подчерта тя.

Д-р Симеонова е категорична, че трансплантациите трябва да се разглеждат като неразделна част от здравната система, а не като изолирана дейност. „В държавите с добре развита трансплантационна система, а трансплантациите са нормална част от медицината. Те са израз на развитието на цялата здравна система - на организацията, на подготовката на кадрите и на работата между различните медицински специалности“, изтъкна тя. 

Губим стотици донорски ситуации годишно: Защо България е на последно място в ЕС по брой трансплантации

По думите ѝ най-лесно е вината да бъде прехвърлена върху лекарите, но истинската отговорност е на институциите: "Те трябва да създадат условията, така че лекарите да работят спокойно и професионално. Не може да очакваме добра система за донорство, ако в болниците няма достатъчно лекари, медицински сестри и обучени екипи“.

Според нея през годините многократно се поставя въпросът за промяна на модела на съгласие за донорство, но това не е реалният проблем. „Системата в България е същата като тази в Испания и Хърватия - държавите с едни от най-добрите резултати в света. Проблемът не е в законодателството, а в организацията и адаптирането на модела към нашите условия“, изтъкна тя. 

Донорска ситуация в Силистра: Дариха органите на починал българин на пациенти в Румъния

Тя опроверга и широко разпространеното твърдение, че българите не желаят да бъдат донори. „Хората даряват. За шестте години, в които анализирахме данните, установихме, че процентът на семействата, които дават съгласие за донорство, е дори по-висок от този в Хърватия. Просто липсва регулярният механизъм за диагностициране на мозъчната смърт, която всъщност е смъртта на пациента“, подчерта Симеонова.  По думите ѝ именно това е една от най-големите пречки пред увеличаването на броя на донорските ситуации и съответно на трансплантациите. 

Целия разговор гледайте във видеото.