Една сделка за отпадъчна хартия превръща България в притежател на един от най-ценните османски архиви в света

Прилича на сюжет от филм, но е реална случка от българската история. През 1931 г. две български фабрики купуват от Турция близо 25 тона стари бланки и ненужни документи, предназначени за преработка. Вместо отпадъчна хартия обаче, в България пристигат вагони с безценни документи от Османската империя. Днес архивът е определян като третият по големина и вторият по значимост османски архив в света. Тази седмица в „Историите на Мария Йотова” ви разказваме този необикновен случай.

„През 1931 година при много странни, драматични и напрегнати обстоятелства България най-неочаквано се сдобива с третия по големина и втория по значимост османски архив в света. В него се съдържа историята на българските земи и българския народ от около пет века. Значението на това събитие за българската история е колосално”, разказа сценаристът и режисьор Димитър Петков.

Операторът и режисьор Христо Бакалов също определя случая като изключително важен. „Тази история разказва за едно събитие, което е от огромна значимост за българската и световната история и наука”, каза той.

"Историите на Мария Йотова": Търсачите на стари вещи и техните съкровища

По думите на Петков в началото на 30-те години България отчаяно търси достъп до османските архиви, тъй като именно там се пази голяма част от историята на българските земи през петте века османско владичество. Турция обаче системно отказва достъп. Съдбата се намесва неочаквано, когато турското Министерство на финансите решава да освободи място в архивите си и продава тонове стари документи като отпадъчна хартия на две български фабрики. „Българското правителство не е страна по тази сделка. Това е договор между турското Министерство на финансите и две частни фабрики. Още с пристигането на вагоните в София е свикана комисия от специалисти, които установяват, че това не са 22 тона вторични суровини, а 22 тона научно злато”, разказа Петков.

Въпреки откритието част от документите вече са унищожени. „Фабриките са били в производствен процес и започват да смилат около пет тона хартия. Ако е имало предварително организирана конспирация, това нямаше да се случи”, отбеляза той.

"Историите на Мария Йотова": Неудобната истина за Чернобил (ВИДЕО)

Според османиста д-р Маргарита Добрева най-вероятното обяснение е по-просто. „За мен това е една грешка в историята, предизвикана от хамалите, които са товарили хартията. Вероятно те просто са взимали документите, които са били най-близо до вратите. Мисля, че именно тази случайност е причината безценният архив да пристигне в България”, смята тя.

Петков призна, че интересът му към Цариградския архив започва от лична история. След като негов далечен родственик му показва родословно дърво, изготвено по османски данъчни регистри, той открива, че документите се съхраняват именно в Народната библиотека. „Тогава си дадох сметка, че ако един обикновен човек може да проследи рода си близо 200 години назад благодарение на тези документи, представете си какво могат да открият учените в 22 тона архивни материали”, каза той.

Повече гледайте във видеото.


Добави ни в предпочитани източници в Google
tracking tracking tracking tracking tracking tracking tracking