Близкият изток: Поредното пренареждане

В Близкия изток текат процеси, които са следствие от по-големи процеси - международни. Например изтеглянето на САЩ от региона, но не тотално изтегляне, а квалифицирано. От друга страна става дума за вътрешни въпроси, които имат своята логика. Това заяви в предаването "РеВизия" журналистът и международен анализатор Явор Сидеров.

Той коментира ситуацията в региона, която изглежда, че за пореден път през последните десетилетия се пренарежда. По думите му, в региона има много парадокси, но няма изначален и генерален парадокс, защото Близкият изток е сложен политически и икономически ребус, който има своята вътрешна логика. Все пак, казва Сидеров, външната причина за пренареждането е оттеглянето на САЩ от региона.

Русия и Путин: Контекстът, който продължава войната

Това оттегляне обаче не е тотално. Какво означава тогава?

"Означава първо и преди всичко поставянето на интересите на САЩ на първо място. Отказ от намеса - такава като в Ирак - която ги задържа там 20 години и отне 20 трилиона долара. Войната в Иран е знак за сложността при оттеглянето на хегемона от подобна позиция. Не е никак лесно, когато си бил част от този ребус последните десетилетия. На второ място - това са спецификите на политиките на Тръмп. Войната в Иран не трябва да се чете като ангажимента, който имаха в Ирак. За да делегират отговорности, доколкото са в състояние да делегират, САЩ трябва да спомогнат процесите на успокоение и слагане на пластовете в региона. Този процес не може да мине без решаването на централните въпроси - енергийните процеси и ролята на Иран", казва той. 

Част от резултатите на това изтегляне е като че скъсването на военните тесни връзки на САЩ със Саудитска Арабия, която прибегна до коалиция с Пакистан и Турция. Приключи ли вярата на Рияд, че САЩ са там, за да я защитават?

"Саудитска Арабия има практични основания да не вярва на САЩ. Съвсем скоро отправиха молба към САЩ да им помогнат в Йемен, а САЩ отказаха. И това е още един признак за оттеглянето на САЩ, военното оттегляне. От друга страна, виждаме, че регионът минава под контрола на ислямски сили. Този пакт между Турция, Пакистан и Саудитска Арабия цели да създаде една котва, която да решава проблеми и да е в ръцете на държави от региона. Макар и в държави с различни политически култури. Саудитска Арабия, след десетилетия купуване на военна техника, не са готови да се справят с хусите в Йемен", смята Сидеров. 

Какво означава това за региона?

"Неизбежно означава пренареждане и означава повече хаос преди евентуален ред. Дори фактът, че нямаме съгласие отворен ли е Ормуз, е показателен за това колко са различни възприятията на всички. Извън интерпретациите, има и обективна реалност - оттеглянето на хегемона няма да остави вакуум. Той ще бъде запълнен от регионални сили", смята той. 

Какво всъщност е хибридна война и засилва ли Русия хибридните атаки над Европа?

Една от големите сили в региона остава Турция. Ердоган прави силни външнополитически заявки, но какво означават те за региона на Балканите и Близкия изток?

"Турция винаги е била, още от времето на Студената война, значителен регионален играч във всяко едно отношение. Сега Турция е в период на външнополитическа експанзия, която среща противостоене на много места, например с Израел, дори с Азербайджан. Турция има много сериозно присъствие в Сирия, в Ирак. Тя е важен играч в Африка - има военни бази в Сомалия, в Либия, в Чад, в Нигер. Гради база в Судан. Отпечатакът на Турция в глобален план е сериозен и голям. Има амбицията да излезе от ограниченията, наложени от Студената война, дори от САЩ. Турция е самостоятелен център, източник на влияние, култура и икономика. Турция на Ердоган е държава, която запази позитивите на светската държава на Ататюрк, но и ги съчетава с признаване на Османското минало", обяснява експертът. 

Парадоксът Близък изток

Дами и господа, продължаваме нашата геополитическа поредица в "РеВизия" с региона на Близкия изток. Смятаме, че ако можем да го опишем в днешното му състояние с една дума, тя вероятно би била - парадокс. Съединените щати изтеглиха войските си от Сирия и Ирак. И в същото време водят война с Иран. Вашингтон казва, че Ормузкият проток е отворен. Техеран казва, че е затворен. А танкерите продължават да бъдат удряни. Иран загуби върховния си лидер и част от ръководството си. За по-малко от десет дни избра наследник. И днес продължава да поставя условия. Израел дълги години определяше сигурността си като отбрана. Днес армията му остава в Южен Ливан и в части от Сирия.

По собствените ѝ данни е поразила 28 000 цели в двете страни. Русия подписа споразумение, с което базите ѝ в Сирия престават да бъдат руски военни бази. Но руските военни не си тръгват. Остават като инструктори. А техен партньор е бившият командир, който воюваше срещу Асад. Саудитска Арабия и Турция до неотдавна почти не разговаряха. През август подписаха пакт за взаимна отбрана. В понеделник го задействаха за първи път. Пакистан, страна извън региона, вече има войски в Саудитска Арабия.

Европа се променя: Къде отива и къде иска да стигне

Официално операцията е отбранителна. Според „Ню Йорк Таймс“ пакистански самолети участват в ударите срещу хутите. В тази картина има една държава, която е навсякъде. Турция е член на НАТО, но подписа отбранителен пакт без Вашингтон. Предлага се за посредник между САЩ и Иран, но изпраща сили в Залива. Помага да се изгради новата сирийска армия. Част от израелските политици вече я наричат „новия Иран“. Анкара внася почти цялата си енергия. Затова има нужда от мир. Но има нужда и от влияние.

Повече гледайте във видеото.