Иновативен онлайн калкулатор оценява 5-годишния риск от исхемичен инсулт

Български модел за оценка на 5-годишния риск от исхемичен инсулт беше представен на кръглата маса „Изкуствен интелект и инсулт - от първите минути до новия живот“, организирана от Фондация „Съвет за мозъчно здраве“. Онлайн калкулаторът iStroke-BG е достъпен на bezinsult.bg и подпомага ранното разпознаване на повишения риск и навременното търсене на консултация с невролог.

Форумът се проведе по повод предстоящия Световен ден на инсулта - 29 октомври, и е първата среща от инициативата „Мозъкът – нашето бъдеще“, с която Фондацията насърчава диалога за мозъчното здраве между медицинската общност, институциите и обществото.

Най-добре лекуваният инсулт е този, който никога не се е случил – казват невролозите, но реалността у нас е друга-  в последните години броят на пациентите с тази диагноза не пада под 45 хиляди.

Друга негативна тенденция е:  смъртността сред хората с инсулт в България е 4 пъти по-висока от средната за Европейския съюз.

Не намалява и още една стойност – цената на инсулта. Домакинствата покриват една трета от разходите чрез грижата за своите близки и доплащането за лекарствата.

Какъв е рискът за всеки от нас или нашите близки – отговорът е на няколко клика разстояние: на сайта bezinsult.bg, където ще получим отговор по скала от 0 до 30 според 12 показателя. Помощ за разчитането на резултатите, каквито държа и аз в ръцете си, задължително трябва да потърсим при лекар.

„Числата на седмицата”: Смъртността от мозъчносъдови болести у нас - над 4 пъти по-висока от средната за ЕС

„При инсулта разполагаме с ограничено време, в което можем да помогнем на засегнатата мозъчна тъкан да се възстанови. Затова ранното разпознаване на симптомите и бързата реакция са решаващи. Изкуственият интелект може да подпомогне лекарските решения, образната диагностика и организацията на пътя на пациента, но тези възможности трябва да стъпват върху надеждни данни и внимателно проверени инструменти. Същевременно трябва да насочим усилията си и към времето преди инсулта, когато можем да разпознаем повишения риск и да предприемем мерки за профилактика“, заяви при откриването чл.-кор. проф. Николай Габровски, председател на Фондация „Съвет за мозъчно здраве“, началник на Клиниката по неврохирургия към УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ и модератор на кръглата маса.

Снимка: Фондация "Съвет за мозъчно здраве"

В тази посока е разработеният от екипа на ръководената от проф. Габровски Клиника калкулатор, представен от д-р Михаил Петров, неврохирург в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“. „Целта ни беше да създадем инструмент, съобразен с българската популация, а не просто да преведем съществуващ калкулатор“, обясни той.

Моделът използва 12 показателя, без да изисква специализирано образно изследване: възраст, пол, систолично кръвно налягане, лечение за хипертония, диабет, тютюнопушене, общ холестерол, предсърдно мъждене, затлъстяване с индекс на телесна маса (ИТМ) ≥ 30, фамилна анамнеза за инсулт, физическа активност и тежка употреба на алкохол. Общият резултат от 0 до 32 точки се преобразува в предварителна оценка на 5-годишния риск в пет категории: нисък (под 5%), нисък до умерен (от 5% до под 10%), умерен до висок (от 10% до под 20%), висок (от 20% до 30%) и много висок (над 30%).

Калкулаторът е предназначен за първична профилактика при хора без предходен исхемичен инсулт или преходна исхемична атака. Оценката служи за ориентир при обсъждането на профилактиката с лекар, не представлява диагноза или основание за назначаване на лечение и не замества медицинската консултация.

Доц. Николай Велинов, началник на Отделение „Неврохирургия за възрастни“ и ръководител на ендоваскуларния център в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, представи възможностите на изкуствения интелект за съкращаване на времето до лечение при инсулт. По представените данни от постъпването в болница до началото на лечението минават средно 311 минути (над 5 часа), като преминаването през насочващ център допълнително забавя процеса. За преодоляване на тези забавяния се планира въвеждането на софтуер, базиран на изкуствен интелект (ИИ), който да свърже 6 високотехнологични центъра – УМБАЛ „Света Анна“, УМБАЛСМ „Пирогов“ и УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ в София, УМБАЛ „Свети Георги“ в Пловдив, УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ в Плевен и УМБАЛ „Св. Марина“ във Варна – със 17 областни болници. Програмата ще систематизира резултатите от изследванията и ще предлага следващи стъпки, като окончателните решения ще взема мултидисциплинарен екип. В лечебни заведения, които вече използват софтуера, времето до лечение се съкращава с 52 минути.

За по-малко инсулти: Лекари с Национален план за мозъчните заболявания

Необходимостта от непрекъсната и координирана грижа беше във фокуса на презентацията „Инсултът: нови измерения на грижата“ на проф. Димитър Масларов, съосновател на Фондация „Съвет за мозъчно здраве“ и началник на Клиниката по нервни болести към Университетска Първа МБАЛ-София „Св. Йоан Кръстител“. По данни на НЗОК за периода януари-юли 2026 г. у нас са отчетени 26 758 случая на инсулт, или приблизително 126 дневно - един на всеки 11 минути. От тях 25 495 са исхемични и 1 263 са хеморагични инсулти. Данните се отнасят до отчетени случаи, а не до уникални пациенти.

Снимка: Фондация "Съвет за мозъчно здраве"

Проф. Масларов представи възможностите на дигитална мрежа, свързваща специализираните звена за лечение на инсулт, транспорта и дистанционните консултации с невролог, за преодоляване на регионалните различия в достъпа. Изкуственият интелект може да подпомогне анализа на образните изследвания и приоритизирането на случаите. „ИИ не заменя невролога, но намалява времето за достигане до информацията, която неврологът трябва да използва“, каза той.

Сред акцентите беше и персонализираната рехабилитация чрез виртуална реалност, роботика и дистанционно проследяване у дома. Устройства със сензори, които се носят върху тялото, осигуряват данни за адаптиране на рехабилитацията и между посещенията при специалист. „Ролята на Съвета за мозъчно здраве е на своеобразно „Министерство ма мозъка“, където науката трябва да се превърне в обществено действие“, заключи проф. Масларов.

Икономическите и социалните последици от инсулта бяха във фокуса на изказването на Аркади Шарков, здравен икономист и член на УС на Фондация „Съвет за мозъчно здраве“. „Всеки четвърти приет в болница с инсулт е в трудоспособна възраст, а последиците от инсулт са най-честата причина, по която ТЕЛК определя трайна неработоспособност. Разходите не приключват с изписването от болница, те продължават и в семейството, а впоследствие и на пазара на труда“, посочи той.

Инсулт: Защо страната ни е водеща по заболеваемост и инвалидизация

Шарков обърна внимание на финансовата тежест за семействата и значението на повлияването на рисковите фактори. „Инсултът струва на България близо половин милиард евро годишно, а НЗОК плаща едва 15 цента от всяко евро. Останалото поемат семействата с 40 милиона часа грижа у дома и със 78% от доплащането за лекарствата. Девет от десет евро от тази цена се приписват на рискови фактори, на които може да бъде повлияно“, подчерта той.

В кръглата маса участваха също представители на съсловни, професионални и бизнес организации, медицински специалисти, експерти и медии.

Снимка: Фондация "Съвет за мозъчно здраве"

 „За БЛС мястото на технологиите е да подпомагат медицинските експерти. Българската здравна система разполага с изключително добри специалисти в областта на мозъчното здраве, имаме добри центрове за лечение и стига пациентът да потърси помощ навреме и да премине през високоспециализирано активно лечение, прогнозите са много добри. Но нещата не свършват дотук. Важно е да поговорим за дългосрочната грижа“, посочи д-р Николай Брънзалов, председател на Българския лекарски съюз. 

„Пред нас стоят сериозни предизвикателства що се отнася до грижата за пациентите – от момента на диагностиката до пълното възстановяване. Днес сме на прага на нова ера. Изкуственият интелект и модерните технологии могат да ни помогнат за оценка на риска и персонализираното лечение на пациентите с инсулт“, каза д-р Ваньо Видков, председател на Столичната лекарска колегия на БЛС.

На Световния ден за борба с инсулта: За какви симптоми да внимаваме

В дискусията участва и д-р Боряна Алексиева, член на борда на директорите на Американска търговска камара в България (AmCham) и съпредседател на Комитет „Здравеопазване“. В подкрепа на инициативата от страна на Камарата като бизнес организация, освен Бялата книга за здравеопазване, д-р Алексиева отчете важността и стратегическата роля на човешкия ресурс, инвестициите и готовността за създаване на политики в подкрепа на иновациите. Американската търговска камара в България има предложение за създаване на Стратегически съвет по здравеопазване към Министерски съвет и заяви готовност бизнеса да бъде партньор на Съвета за мозъчно здраве.

Снимка: Фондация "Съвет за мозъчно здраве"

В заключение експертите очертаха необходимостта от непрекъсната грижа за човека, която включва профилактиката, навременното лечение и възстановяването. Новите технологии могат да подпомогнат всеки от тези етапи - от оценката на риска от инсулт до избора на подходящо лечение и персонализирана рехабилитация. По този начин те могат да допринесат за намаляване на тежестта върху здравната система, семействата и обществото и за връщането на повече хора към пълноценен живот.

Как на практика се случва диагностицирането и лечението на инсулт с AI

В седмия ден, откакто е пациент на столичната болница „Св. Анна“, за Георги е време за равносметка: какво може да е довело до инсулта, който е преживял преди седмица.

"Лежа си пред телевизора, храня се нормално, пия една бира на обед, една вечер - така си живеех. Нямах проблеми. И в понеделник паднах в банята и не можах да стана повече", разказва 79-годишният Георги Васов. 

Към лекар се обръща ден по-късно, но при подобна диагноза всяка минута е от значение. Т.нар. „строук“ център към университетската болница „Св. Анна“ е първият цялостно оборудван у нас и отваря врати преди 6 месеца. А заедно с изкуствения интелект, който е „рамо до рамо“ с лекарите всеки ден и спестява от най-ценния им ресурс – времето, тук имат и още нещо изключително ценно: сработен екип.

"Дойде пациент, който получава внезапно обездвижване на десните крайници до степен, невъзможна за движение, и загуба на речева функция. Опитахме медикаментозно, при липса на подобрение – идва екипът, видя образите през системата, която е AI-подпомогната – успяха да се справят много добре и пациентката се раздвижи и подобри говора. Цялата логистика между нас, лекарите, отне около 10 минути", твърди председателят на Българското дружество по инсулт д-р Филип Алексиев.

Но един от най-ценните ресурси не достига никъде днес – и ще е още по-недостатъчен, когато новите центрове за инсулт са готови.

"Липсата на медицински сестри – всички тези пациенти изискват много големи грижи (– в някои случаи в продължение на месеци или на години", обясни началникът на Клиниката по неврохирургия към УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ чл.-кор. проф. Николай Габровски. 

Има ли риск за нас или за някой от близките ни? След няколко кратки въпроса отговор за всеки са подготвили лекари от „Пирогов“ на сайта bezinsult.bg.

"Възраст, пол, кръвно налягане – последна стойност, дали приемаме лекарства за кръвно налягане, дали имаме захарен диабет, колко ни е последният холестерол. Дали сме пушили – обяснение какво означава „бивш пушач“ и дали приемаме количество алкохол за дадена седмица, което също има изскачащо меню, което обяснява какво означава „голямо количество алкохол“ за една седмица, което понякога е трудно за българите да преценят сами", твърди д-р Михаил Петров от Клиниката по неврохирургия към УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“.