„Числата на седмицата“: Колко сезонни работници от трети страни са наети у нас?

На прага на зимния сезон в „Числата на седмицата” проверяваме какъв е броят на сезонните работници от трети държави у нас. Тези, които пристигат – предимно през лятото или през зимата, за да работят тук за не повече от 90 дни.

Малко повече от месец остава, докато туристите отново се отправят към пистите в зимните ни курорти, но с началото на сезон 2026-а/2027-а се завръща и нуждата от повече работна ръка по тези места. Наемането на сезонни работници от трети държави от няколко години е вече обичайна практика у нас, която по всичко личи, се превръща в тенденция.

Готвачите – сред най-търсените и високоплатени кадри по Южното Черноморие

Говорили сме и преди за нарастващия брой трудови мигранти от страни извън Европейския съюз, които пристигат за различни периоди от време, но днес ще се фокусираме само върху сезонните работници, които идват за не повече от 90 дни. Най-остра нужда от тях има в месеците със силен туризъм и в динамичните периоди за строителство и земеделие.

По данни на Агенцията по заетостта, обработени от Българската стопанска камара, през 2025-а са издадени малко над 49 хиляди разрешения за достъп до пазара на труда у нас, като 19 хиляди от тях са били за сезонна заетост до 90 дни. За сравнение, само от началото на тази година до 10 юли разрешенията за сезонна заетост са над 13 хиляди. Много важно обаче е да се каже, че броят на разрешенията не означава, че всички тези хора са пристигнали или пък че реално са започнали работа, а просто че са били одобрени за това.

Липсва работна ръка за туризма, алармират от бранша

Но къде отиват да работят? Регионалното им разпределение е неравномерно, но като имаме предвид, че по-голямата част от тях са заети в туризма, логично областите, които предлагат морски и планински туризъм, са най-предпочитаните. Според изчисления на Института за пазарна икономика, по данни отново на Агенцията по заетостта, първа е област Бургас с малко над 8000 сезонни разрешения през 2025-а, 3000 са издадени във Варна, 1500 – в Пазарджик, на чиято територия се намира така наречената спа столица на Балканите – Велинград. Следват още една морска област – Добрич, след което се нареждат столицата и Благоевград – и двете с малко над 1000 разрешителни.

Ето и какво работят. Длъжностите им са предимно в хотелиерския и ресторантьорския бранш. Една пета от разрешителните са за работа в кухня. Над 2000 – за работа като общ работник, по над 1600 – за земеделски работник и за камериер.

По над 1000 разрешителни са издадени за длъжностите сервитьор, чистач и работник в ресторант. По-малко са тези за помощник-готвач и мияч на съдове, а списъкът с най-разпространените позиции приключва с готвач и пиколо.

Произходът на сезонните трудови мигранти е силно концентриран в Азия, Източна Европа и Близкия изток. От Института за пазарна икономика докладват за едва 145 разрешения за сезонни работници от други части на света през миналата година.

Почти половината от сезонните работници са от Узбекистан и Киргизстан. Следват граждани на Турция, Бангладеш, Непал и Молдова. Най-многобройни са представителите на изброените дотук държави, макар разрешителни да са издадени на граждани на общо 55 страни.

Ежегодните проблеми с липсата на персонал и внезапно напускащите готвачи, сервитьори и рецепционисти накараха бизнеса в Банско все по-осезаемо да назначава младежи от Непал, Индонезия, Виетнам, Индия и Узбекистан. Засега го правят най-вече петзвездните хотели, които имат нужда от повече персонал. Но модата е заразна и на сезонни работници разчитат и по-малките места за настаняване и ресторантите. Вече въобще не е странно в центъра на Банско да срещнеш непалци.

„Решихме и заминахме от Непал за Дубай. Там работихме няколко години и тогава си казахме: „Добре, достатъчно. Нека опитаме нещо ново, да отидем някъде, където не е толкова познато, на някое ново място, в нова държава“. Видяхме много места, но избрахме Банско. Намерихме си работа, пристигнахме и ето ни сега. Работим в хотел“, разказва Тристи. 

В Индонезия например масово се работи за заплата от около 200 евро. Най-високите възнаграждения там достигат 500 евро. Затова дори минималната заплата у нас привлича работници от държавите в този регион.

ИПИ: Чуждите работници запълват позиции, за които в България вече няма достатъчно кадри

„Взимам някъде около 700, понякога и малко повече, ако получа бакшиши, но със сигурност тук мога да спестявам, ако не харча много пари, разбира се. По принцип парите са добри, ако ги сравнявам с Непал, но ако трябва да ги сравня с Дубай, нещата са горе-долу равни. Няма голяма разлика в равнището“, твърди тя. 

Тристи има договор за още две години в България. „Малко ни е трудно, разбира се, защото мястото е ново. Хората са различни и с различно мислене. Ние идваме от различна култура, не сме свикнали все още напълно. Но ми харесва. Най-важното нещо е да започнем да разбираме. Сега знам само някои думи, като „Добро утро“. Нещо такова. Знам тези думи, защото това е работата ми. Трябва да поздравявам гостите. Добро утро. Добър вечер“, споделя жената. 

„Има работа, но няма хора“: Сериозен кадрови недостиг при сезонната заетост през лятото

Освен сезонните работници в Банско има и много чужденци, които вече живеят в курорта. В един от хотелите, който е силно ориентиран към турския пазар, разчитат на много турски служители, като голяма част от тях вече живеят постоянно в Банско.  „Те са се преместили, имат си приятели, свой живот. Дори бих казала, че подобриха обслужването като цяло. Всяка нация има свой манталитет, начин на обслужване, сервиз като цяло. Колегите от Турция се отличават специално. Всички знаем какво е турското гостоприемство в Турция. Голяма част от него пренесоха и при нас, което спомогна“, твърди мениджър на хотел. 

Сезонните работници обикновено се настаняват в къщи за гости и апартхотели. Така е не само в Банско, но и в Разлог. Местните вече са свикнали с гостуващите работници и са наясно защо българите изпускат пазара на труда.

Репортер: Антон Чавдаров