Законопроектът на „Възраждане“ за българския език в сряда преодоля политическите различия и получи единодушната подкрепа на всички депутати в пленарната зала. Той предлага всички табели и надписи на държавни и общински институции да бъдат само на български език. Идеята за транслитерация обаче стана повод за народно творчество в социалните мрежи. Езиковеди пък изразиха сериозни притеснения.

За българския език като жива материя и побира ли се той в нормативни актове като приетия в сряда на първо четене - коментира един от водещите ни езиковеди. Според проф. д-р Владислав Миланов, преподавател по „Езикова култура“ във Факултета по славянски филологии на Софийския университет, езикът няма нужда от законопроект.

„Имахме законопроекти, които предлагаха далеч по-абсурдни идеи, но един от тези законопроекти съдържаше 28 правописни и пунктуационни грешки. Добре е хората, които пишат законите за езика - да познават първо законите на езика. Езикът няма нужда от законопроект. Езикът има свои вътрешни правила и закони. И ако искаме да се грижим за българската реч, първо трябва да се погрижим за образованието в училище“, смята проф. Миланов.

Идеите на „Възраждане“, които получиха подкрепата на 153 народни представители, доведоха до сериозни притеснения отвъд стените на Парламента.

„Английският е изключително важен за чужденците, които идват в университета. Те няма как да се ориентират в една огромна сграда“, казва студентът в I курс в Историческия факултет на Софийския университет Денис Зинев.

По темата

Една от институциите в сърцето на София, чиито табели може и да претърпят промяна, е Народното събрание. „На първо място ще премахнем надписите на чужд език върху държавните учреждения. Включително и на Народното събрание. Употребата на чужд език е допустима при условията на специален закон или когато се отнася до търговска или туристическа дейност“, казва лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов.

Но законопроектът ще стигне и по-далеч от сега формулираното. „За частните, разбира се, това също ще важи - първо естествено ще бъде на български, на кирилица, а след това, ако искат, могат да си изписват имената на фирмите и на латиница, само че на второ място, с по-малки букви“, коментира Костадинов.

„Ако табелите станат само на български, няма да разбирам. Но ще използвам ChatGPT, ще ми е трудно“, казва Ханг Йонг, който е турист от Корея.

А отвъд табели и нови консултативни органи сблъсък между политици и експерти има и на идейно ниво. По думите на лидера на „Възраждане“ българският език трябва да бъде съхраняван и пазен, защото иначе ще отмре като много други, които са отмирали преди него. 

Според проф. Миланов обаче няма опасност за езика ни. „Много моля политиците да спрат да плашат хората и с това, че има опасност за езика ни“, казва той.