Снимка: iStock
Турците са свикнали да виждат скандинавци, които слизат по крайбрежията им, от повече от хилядолетие. Много преди появата на организираните туристически пътувания викингите първо нападали, а след това търгували. Те станали толкова неразделна част от тогавашната Византийска империя, че им била поверена задачата да бъдат лична охрана на императора.
Дело на ангели, а не на човешки същества
Когато била завършена само за пет години, тя нямала равна на себе си в християнския свят. Двамата архитекти на църквата – Антемий от Трал и Исидор от Милет – създали, по думите на един съвременен на тях поет, „купол, който се съревновава по величие с деветте небесни сфери!“. Строителството струвало астрономическа сума – една пета от общите годишни приходи на една от най-големите империи в историята.
По-късно, когато италиански пътешественик от XIX век я видял, написал: „Това е архитектурно чудо изглежда като дело на ангели, а не на човешки същества“. Тя се превърнала в символ на две империи, две религии и една съвременна национална държава.
Става дума за величествената „Света София“, църквата от VI век, разположена в днешен Истанбул, който до 1930 г. носел името Константинопол.
Снимка: iStock
Построена по поръчка на византийския император Юстиниан I, тя била завършена с изключителна бързина през 537 г. и била смятана за архитектурно чудо чак до съвременната епоха. Внушителният храм доминира над силуета на древния град, разположен на Босфора – точно на мястото, където се срещат два континента: Европа и Азия.
Онези, които са влизали в днешната действаща джамия и са поглеждали нагоре, са виждали нейния най-впечатляващ елемент – огромен купол с диаметър около 31 метра и височина 56 метра, който сякаш виси във въздуха. Строителство от този тип и в такива мащаби не било предприемано дълго време чак до завършването на базиликата „Свети Петър“ в Рим - повече от хилядолетие по-късно.
Свидетел на непрестанния поток от народи, култури и цивилизации
Ако има нещо непроменящо се в Истанбул, това е „Света София“. Тя е виждала как идват и си отиват всички империи, цивилизации и народи: римляните, византийците, кръстоносците, селджуките, османците. Днес на нейното великолепие се радват както съвременните жители на Истанбул, така и туристите.
През почти първото хилядолетие от съществуването си тя била християнска църква и първоначално била символ на могъществото на тогавашната Римска империя. Когато Западната Римска империя се разпаднала през V век, източната ѝ част, чиято столица бил Константинопол, оцеляла и постепенно се превърнала в това, което по-късните историци нарекли Византийска империя.
През следващите пет века „Света София“ се превърнала в символ на силно разклонение на строго ортодоксалното християнство, което изпращало мисионери из целия свят през Ранното средновековие, включително и в далечната Киевска Рус, обхващаща огромна територия в Североизточна Европа. Тази огромна държава не само била основана от воини викинги, придвижвали се на изток от Скандинавия от края на VIII век, но и се смята за предшественик на съвременните държави Беларус, Русия и Украйна. Това обаче не било единственото място, където тези две различни култури се срещали.
Викингите воини и търговци, които често действали заедно по време на експанзията на викингите през първата половина на IX век, пътували по многобройните речни системи на Източна Европа и в крайна сметка стигали до Константинопол. Градът бил толкова впечатляващ за тях, че го нарекли Миклагард – на старонорвежки „Великият град“.
“Byzantium nunc Constantinopolis” by Braun and Hogenberg (1575) https://t.co/jvt7X5PZyv
— The Byzantine Legacy (@ByzantineLegacy) December 19, 2020
Освен че се превърнали в поредната група хора, които продавали стоките си, включително и хора, по улиците на Константинопол, викингите воини били толкова високо ценени, че от 988 г. станали основата на елитната лична охрана на самия византийски император – Варяжката гвардия.
Най-известният командир на тази гвардия бил Харалд Хардрада – може би олицетворение на викингския крал воин. Неуспешният му опит да завладее английската корона на бойното поле в Северна Англия през 1066 г. често засенчва военните му постижения през дългата и изпълнена със събития кариера.
Снимка: iStock
Затова откриването на рунически надписи, издълбани по стените на „Света София“, било поредното доказателство не само за дълголетието на джамията, но и за културното и цивилизационното многообразие на някогашния Константинопол.
https://t.co/byTftfwDsZ What is this 1,000-year-old Viking graffiti doing on an Istanbul landmark, like Hagia Sophia?
— Vicky Bennett (@vickybbennett) November 5, 2026
Тези графити обаче били различно от останалите, открити там, тъй като представлявали рунически надписи – азбуката, използвана от народите във викингските общества. Загадката около тези надписи, какво гласят те и кой ги е издълбал, била разгадана едва наскоро.
Халфдан беше тук
В продължение на много години Селчук Еракун бил лицето на „Света София“ за хилядите туристи, които я посещавали всяка година. Освен професионален екскурзовод Еракун е и изследовател и писател, който повече от 25 години показва на света красотата на „Света София“. В интервю Еракун разказал как след откриването им през 70-те години на миналия век руническите надписи се превърнали в обект на засилен интерес от страна на учени и изследователи.
Самият Еракун разчел надписа и открил, че той гласи: „Халфдан беше тук“.
Тъй като викингите използвали руническа азбука, а Халфдан е типично викингско име, може да се предположи, че именно викинг е издълбал този надпис по стените на „Света София“.
Еракун обаче посочва и допълнително доказателство, че този човек наистина е бил викинг. По време на проучванията си той открил, че надписът с дължина един метър включва и изображение на викингски кораб. След десетилетия на допълнителни подробни изследвания Еракун стигнал до предположението, че Халфдан е бил викингски командир, издълбал името си някъде между IX и XI век. По онова време по улиците на Константинопол живеело толкова голямо викингско население, че негови представители дори превзели цял квартал – Ая Мамас.
Интересното в издълбаното изображение на викингския кораб било, че той имал глава на дракон. Това опровергавало всички останали теории за произхода на Халфдан. Изобразеният кораб не се различавал много от прочутия викингски кораб от Осеберг, открит в Норвегия през XIX век и превърнал се в един от най-разпознаваемите символи на викингите.
Възможно ли е Халфдан и неговият екипаж да са стигнали до Константинопол именно с такъв великолепен плавателен съд? Изглежда, че Еракун смята така.
В джамия, която съхранява елементи от езичеството, католицизма, православното християнство, както и от ислямската архитектура и символика, руническите надписи, издълбани от Халфдан преди повече от хилядолетие, представляват още една завладяваща културна глава от историята на паметник, който сякаш надхвърля границите на човешкото въображение.
