"А сега накъде" след протестите?

Протестите са както изразяване на публично несъгласие с несправедливостта, така и вече отработен механизъм за промени в демократичните страни. Паралелът между недоволството на гражданите у нас с исторически запомнените масови демонстрации по света, с каузите и лидерите им, биха ни дали възможност да оценим случилото се в България през последния месец. 

В протестите има смисъл тогава, когато излъчат запомнящи се послания 

Протестите - улични, площадни, седящи стачки, походи, политически и социални, белязаха цялата история и на 20-ти век и на началото на 21-ви. Десетки от тях, с различен интензитет и с различна насоченост, имаха своето продължение под една или друга политическа, икономическа или дори нова национална форма. Обществата се променят и често в основата на тези промени стоят мирните или не чак толкова протести, оглавени от лидери с визия или просто от пророци. 

Най-многолюдната демокрация в света - Индия, има своя зачатък в призивите на бащата на нацията Махатма Ганди към мирно несътрудничество и несъпротивление. Призивът му     "Насилието е оръжието на слабите" отекна в сърцата на милиони, и не само Южна Азия. Днес е трудно да си представим, че точно тези думи бележат основната линия на политиката в Делхи, но става дума за принцип, който остави последици.

Когато говорим за протести, не можем да не припомним за още един лидер, плод на протест, автор на протест и създател на движение за човешки права, което го надживя и даде плодове - Мартин Лутър Кинг. 

"Имам една мечта, че четирите ми деца един ден ще живеят в свят, в който няма да бъдат съдени по цвета на кожата си, а по силата на характера си" - това не е принцип, това звучи повече като молитва. Но и тя се сбъдва. 

В Европа също протестират. След Пражката пролет и Париж 68-ма, идват "Солидарност" в Гданск, северна Полша и падането на Берлинската стена. Народни протести, демократични протести, протести за човешки права и в края на краищата за свобода. Източна Европа беше коренно променена. Сивите блокове и еднотипните коли хората, гражданите искаха зда заменят с всичко шарено и западно. И на места успяха. 

В Китай обаче 1989 г. не се оказа точно годината на промяна въпреки протестите. Човекът пред танка остана символ, но не на китайското икономическо чудо, а на начина по който властта може да се справи  с всеки протест. 

Окупирай Уол Стрийт е далеч по-мирен протест, вдъхновен от Арабската пролет, който започва на 17 септември 2011 г. в Парка „Зукоти“ близо до Уол Стрийт в Ню Йорк. А основната цел е привличането на вниманието на обществеността към престъпната дейност на големите банки и корпорации. Идеята се ражда в Adbusters - антикапиталистическа и антиконсуматорска организация.

У нас протестите съчетаха много от елементите на предишните. Но промениха ли ни те и измениха ли съотношението власт – граждани – гледайте във видеото.