Възстановяването на икономиката зависи от малкия бизнес

Бизнес климатът, банковото кредитиране и икономическият растеж са трите най-важни, но и взаимосвързани фактори за развитието на капиталовия пазар у нас. За съжаление, не можем да се похвалим с борса, която да дава своя принос за икономиката по време на първите признаци на възстановяване. Затова и Българската фондова борса остава функция на реалния растеж в близките няколко години, с уговорката, че местните инвеститори ще бъдат предпазливи, а чуждестранните ще са привлечени от ръст на БВП от поне 3-4%.

От какво се страхува бизнесът

Българските фирми считат, че най-голямото предизвикателство пред тях е несигурната икономическа среда. 54% от индустриалните предприятия поставят този показател като фактор, който е затруднявал дейността им. За останалите сектори – търговия, услуги и строителство, положението е дори по-лошо. Над 70% от фирмите страдат от несигурността в икономиката. Понятието, разбира се, не носи конкретика. То е усещането за бизнес средата и отговорите на българските компании го поставят на най-лошо равнище дори и в сравнение с 1997 г. Конкретните затруднения в индустрията са недостатъчното търсене в страната и чужбина, финансовите проблеми на фирмите и слабостите в икономическото законодателство.

Ако се фокусираме върху банковото кредитиране, като основен катализатор на промяна в икономиката, неговото повишаване ще изисква подобряване на финансовото състояние на предприятията.

Около 20% от индустриалните фирми срещат финансови трудности. Процентът не изглежда висок при сравнение спрямо десет години назад и дори спрямо ниските стойности по време на икономическия бум. Задлъжнялостта обаче се е увеличила значително и 20% от фирмите днес имат много повече необслужвани дългове, отколкото 35% от индустрията преди десет години. Намалението на този показател ще облекчи натиска върху банките от необслужвани кредити и те ще станат по-активна страна в кредитирането.

Сравнявайки с 2003-2006 г., подобно понижение на процента на предприятията с финансови трудности до ниските нива отпреди пет години може да има едва за три годишен период, разчитайки на глобален растеж и без мерки за подпомагане на сектора.

В строителството все още има много висок дял на фирми с финансови проблеми. Делът на предприятията в затруднения дори се качи на равнищата от преди строителния бум.

Подобряване на ситуацията до предкризисни нива ще изисква време и различна икономическа среда. За съжаление, банките вече имат големи експозиции в строителство и в ипотечни кредити, което ще ги направи предпазливи в новото кредитиране, включително и извън сектора. Запазване на тенденцията на подобрение в отговорите на строителните предприемачи означава, че също до три години ще има осезаемо подобрение в бранша.

А какво става с кредитирането

Финансовите проблеми за фирмите в търговията и услугите отстъпват на недостатъчното търсене и конкуренцията. Получава се затворен кръг между стагниращите доходи, свитото потребление и необходимостта да се правят нови съкращения на разходи от фирмите и населението. Банковото кредитиране в тези сектори, най-вече в търговията, може да подпомогне единствено консолидация и разрастване на водещите играчи. Текущата икономическа конюнктура не подсказва увеличение на търсенето през 2013 г. и проблемите в търговията и услугите ще останат същите.

Последната графика показва равнището на банковите кредити като процент от активите. Отпуснатите заеми изостават трайно спрямо растежа на банковата система и тази тенденция очевидно се задълбочава през последната година.

Равнището на кредитите отговаря на средното през 2007 г. Ако тенденцията се запази също за три години, тогава съотношението ще бъде под 70% и банките ще разполагат с голям свободен ресурс.

Банковата система има два пътя на развитие. Първият е да продължи намалението на лихвите по депозити, с което да се подобри нормата на печалба и банките да могат да отписват лоши кредити по-безболезнено. На практика спестителите ще започнат да плащат заемите в затруднение с отрицателни реални лихви по депозитите им. Банковата система обаче ще се изчиства от лошите кредити и след поне една година ще се активизира в отпускането на нови. Това по-скоро ще изпревари подобрението на финансовото състояние на фирмите.

Рискът е фирмите да не искат нови кредити, защото търсенето на продуктите и услугите им остава свито. Вторият сценарий е банките да запазят статуквото без промяна, за да не губят пазарните си позиции, при което ще се изчаква подобрение на реалната икономика. За период от около три години би трябвало да има подобрение във финансовото състояние на фирмите и банките ще бъдат по-склонни да кредитират. В този случай те по-скоро ще следват икономиката, с известна доза толерантност към спестителите.

Не очаквам банките да са активната страна за икономическия растеж. Малкият и среден бизнес са фактори за подобряване на заетостта, но както се вижда от проучванията за търговията и услугите, се намира в своя „Параграф 22“ на свито търсене и ниски доходи.

Макроикономическа политика към подобрение на заетостта и търсенето ще бъде подкрепена в средносрочен план от кредитиране и растеж на фирмите. Ако малкият бизнес не бъде стимулиран, алтернативата е да се разчита три години на постепенно подобрение на икономиката и бавно оздравяване от неравновесията на прекомерното кредитиране и неефективността. Още един мотив в подкрепа на икономически стимули е растящият дефицит в социалното осигуряване, който трябва да намери решение, преди да стане неуправляем и да застраши финансовата стабилност на страната.

Капиталовият пазар – с роля в бъдещето

В тази макро среда капиталовият пазар е потърпевш от влошаването на финансовото състояние на фирмите, които през 2006-2008 г. инвестираха свободни средства на БФБ. Спестителите също нямат доверие в инвестициите в акции, защото са уплашени от несигурността в икономиката, разходите им растат по-бързо от доходите или предпочитат все още високите лихви по депозити. Подобряването на финансовото състояние на българските компании през следващите три години ще доведе и до насочване на част от свободните им средства към БФБ, но на по-късен етап и в по-малки мащаби отколкото преди кризата.

Спестяванията на граждани ще започнат да напускат банките в търсене на по-висок доход при спад на лихвите и ръст на инфлацията и вероятно това ще изпреварва вложенията на фирми към БФБ. Политика в подкрепа на вътрешното търсене и доходите ще ускори тези процеси и още през следващата година ще станат очевидни признаците на траен борсов подем. А може би капиталовият пазар ще има своя принос при следващия икономически цикъл.

Материалът е взет от блога на Цветослав Цачев, ръководител "Анализи" в Елана Трейдинг.

* Статията не е препоръка за вземане на инвестиционно решение.