Специално интервю на световноизвестния испански квартет „Казалс” за NovaNews.bg
„Музиката за нас е страст. Чрез нея ние говорим с публиката, изразяваме онова, което чувстваме и достигаме до хората”. Това разказа Вера Мартинес Мехнер, която е единствената дама цигулар в състава на световноизвестния испански квартет „Казалс”.
Вера Мехнер и Абел Томас (цигулки), Джонатан Браун (виола) и Арнау Томас (виолончело) са заедно на сцената от 16 години и не спират да изнасят концерти по целия свят. Ансамбълът има издадени девет диска с класическа музика и изнася концерти на най-големите световни сцени като Карнеги хол, Уигмор хол, Берлинската филхармония, Музикферайн Виена и др.
Само за последните три месеца квартетът е изнесъл над 20 концерта в престижни зали в Испания, Полша, Германия, Австрия, Франция, Италия и Люксембург.
Известни са дори в Япония, където следващия месец в продължение на три дни ще изпълнят своя класически репертоар. Квартетът е канен навсякъде и дори е придружавал краля на Испания Хуан Карлос на дипломатически посещения в чужбина, по време на които музикантите са свирили на изключителна колекция от инструменти - декорирани „Страдивариус” от Кралския дворец в Мадрид.
Във вторник вечерта квартет „Казалс” изправи на крака и българската публика с изпълнения на струнни квартети от Волфганг Амадеус Моцарт, Дьорд Лигети и Йоханес Брамс. Специално за NovaNews.bg четиримата музиканти разказаха какво е за тях класическата музика и как успяват чрез нея да докоснат сърцата на публиката.
Трудно ли е да се задържите на върха в продължение на 16 години и да бъдете ценени навсякъде по света?
Вера Мехнер: Да, наистина е трудно, не само за да достигнеш до онова стойностно ниво, но и да се задържиш там. В началото например беше доста трудно, защото в Испания не съществува традицията на струнните квартети. Трябваше да се борим изключително много, за да бъдем признати и да постигнем наистина качествено изпълнение.
Музиката за вас призвание ли е или начин за живот?
Вера Мехнер: Смятам, че имаме изключителния късмет да живеем с нашата страст, защото това е музиката за нас.
Вие сте единствената дама в този квартет. Как се чувствате сред трима кавалери?
Вера Мехнер: Чувствам се отлично - като всяка жена сред толкова възпитани мъже.
Имаме изключителния късмет да живеем с нашата страст
Изнасяли сте концерти в едни от най-известните зали по света. Но бихте ли направили концерт сред природата или в някоя катедрала например?
Абел Томас: Колкото и да искаме, няма как да направим концерт сред природата, тъй като нашите музикални инструменти се нуждаят от затворена акустика, а катедралата е перфектното място за това. Свирили сме няколко пъти в катедрали, най-голямата от които беше „Ил Дуомо” във Венеция.
Какво беше усещането?
Абел Томас: Много мистично, защото изпълнявахме „Седемте последни думи на Христос” от Хайдн. Това беше изключителен опит.
По време на концертите вие, Абел и Вера, сменяте ролите си – първа с втора цигулка. Трудна ли е тази размяна и как реагира публиката?
Абел Томас: Ние го правим от много години и вече сме свикнали с това. Разделяме репертоара, от което се получават два типа звучене, които публиката приема изключително добре.
Кой е най-старият инструмент, на който свирите в квартета?
Джонатан Браун: Виолата. Създаден е през втората половина на XVII век, но още не се знае кой е лютиерът, който я е изработил. Доставя ми голямо удоволствие да свиря на старинен инструмент. Любопитен съм обаче на кого е принадлежала и как е създадена, така че искам да науча малко повече за този инструмент.
Следващият месец ще изнесете три концерта в Япония. Там публиката по-различна ли е от европейската?
Арнау Томас: Положителната страна на Япония е, че има развита инфраструктура, много хубави зали с добро разположение на местата и с хубава акустика. Тези детайли са изключително важни, за да се постигне добро качество на изпълнението. Понякога публиката няма много опит в класическата музика, но я уважава и харесва.
Какво означават за вас аплодисментите на публиката?
Арнау Томас: Аплодисментите са естественият отговор на онова, което предизвикваме на сцената като емоция. Смятам, че това е връзката ни с публиката, като най-важното е да се получи онова добро смесване между двете – публиката и сцената.
Как реагирате на наградите, които получавате? Те влияят ли по някакъв начин на изпълнението и на нивото ви?
Вера Мехнер: Според мен не влияят. Но разбира се всяка награда е много хубава.
Доставя ми истинско удоволствие е да свиря на старинна виола
Имате ли различно хоби от музиката?
Арнау Томас: Всеки едни от нас има свое хоби, но не ни остава много време за него, защото професията ни е почти като хоби – наполовина работа, наполовина хоби. Просто животът ни задължава да пътуваме по света, да изнасяме концерти и понякога е малко трудно да отделиш време за своето любимо странично занимание. В крайна сметка стигаме до момента, когато гледаме кино, четем книги, но само толкова, защото после отново трябва да се отдадем на музиката.
В тази посока какво ви дава и какво ви отнема тя?
Арнау Томас: Музиката дава повече, отколкото ни взема. Тя е изключително естествен начин да се изразяваме – тоест, така както говоря, така и свиря. За нас е важно да свирим, защото музиката е като част от нашия глас.
Всички вие преподавате музика. Какво искате да предадете на вашите ученици?
Арнау Томас: Менталност, манталитет и добрата подготовка. Можем да приложим различни подходи, но най-важното е учениците ни да разбират езика на музиканта и да имат добра комуникация с публиката.
Какво ви предстои след концерта в България?
Арнау Томас: От София заминаваме за Варшава и след това се връщаме в Барселона. Това са следващите наши спирки и ще се съберем отново за турнето следващия месец.
Какво ще пожелаете на нашите потребители?
Вера Мехнер: Да слушат повече класическа музика.
Автор: Анелия Тодорова
