Ще падне банковата тайна за длъжниците на КТБ
Скоростна актуализация на бюджета и падане на банковата тайна за всички, които са получили кредити от КТБ. Само за ден министрите решиха как да прекроят сметките и представиха плановете си на депутатите.
Общо 725 милиона лева ще е промяната в държавния бюджет.
Ще има и спасителни пари за НЗОК, но не в размера, в който ги поискаха лекарите, а със 103 милиона по-малко. Финансовото министерство отпусна 225 милиона лева. 200 милиона ще са за болниците, а 25 милиона - за осигуряване на лечението за онкоболните.
С 500 милиона пък се съкращават приходите в бюджета за сметка основно на ДДС. Съответно се променят и плановете за бюджетен дефицит. От 1,8% той се планира да скочи на 2,7%, което все още е под допустимата граница от 3%.
Приходите падат, но с 3,4 милиарда ще скочи дългът. Тези пари са основно за справяне със ситуацията около КТБ.
2,7 милиарда от повишения дълг са сметнати за всички варианти на развитието с КТБ. Финансовият министър уточни, че парите се залагат като буфер, за да се гарантира финансовото спокойствие. Риск от свръхдефицит има.
„Ако се предприемат съответните мерки, този дефицит може да се вмести и под заложения”, заяви финансовият министър Петър Чобанов.
Освен това Фондът за гарантиране на вложенията също ще може да емитира дълг.
„Даваме допълнителна възможност за Фонда за гарантиране от 2 милиарда”, допълни министър Чобанов.
Оттук нататък, според него, трябва да се мисли кое ще се отрази повече на икономиката и джоба ни. Гарантирането на до 100 000 евро от депозитите или пълното им възстановяване. Първият вариант бил по-добър от морална гледна точка.
Съществува обаче рискът, ако фирмите загубят значителна част от вложенията си, без работа да останат 75 000 души и отново да натежат на бюджета.
Рецептата на БСП е да се изплати всичко на всички.
„Данъкоплатците няма да бъдат ангажирани и със стотинка за тези допълнителни плащания”, смята Румен Гечев от БСП.
Идеята на социалистите е нужните 2 милиарда да се набавят от така наречените добри активи на самата КТБ, да се налеят в дъщерната „Креди Агрикол”, а вложителите да си ги получават срещу документ за доказан произход и платени данъци.
„В КТБ има 2 милиарда кредити, раздадени на работещи предприятия. Тези кредити не са високоликвиден актив. Ако това, което г-н Гечев говори, се случи, то означава да накараме тези фирми да погасят предсрочно кредитите си и да спрат да работят”, коментира Менда Стоянова от ГЕРБ.
Засега от опозицията държат да се погасяват само вложенията до 100 000 евро, но поставиха условия. На първо място е актуализацията на бюджета да е с други, по-крупни параметри.
Междувременно парламентът прие на първо четене промените в Наказателния кодекс, които предвиждат затвор за разпространяване на вредни слухове за банките.
Освен това се оказа, че шефът на БНБ е прибързал с изказването си, че кредитни досиета за 3,5 милиарда са изчезнали или са унищожени. От прокуратурата обясниха, че всъщност кредитните досиета са си на място в банката, просто част от тях не са попълнени по надлежния ред.
Това на практика означава, че тези 3,5 милиарда кредити може и да не са кухи.
Дали те са ликвидни, или не и дали КТБ е източвана, ще покаже разследването на прокуратурата.
Съдът вече свали банковата тайна за всички кредитополучатели в Корпоративна търговска банка. И така кой какви кредити е теглил от КТБ и погасявани ли са - тези данни ще бъдат използвани от прокуратурата в разследването за нередности в КТБ и в банковия надзор на БНБ.