„Не можем да приемаме за даденост мира и сигурността в Европа”, заяви президентът

Увеличаване на силите на НАТО в региона на Югоизточна Европа и Черно море, провеждането на повече съвместни учения и по-активното използване на съвместните военни съоръжения в България. Това са част от предложенията, които президентът Росен Плевнелиев направи на работна среща във Варшава с колегите си от още осем членки на Алианса от Централна и Източна Европа.

 

Предстоящата Среща на върха на НАТО през септември в Уелс да постави акцент върху ефективността, солидарността и готовността за реакция на Алианса при кризи, призоваха държавните глави на България, Естония, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Словакия, Унгария и Чехия.

 

„Събитията в Украйна доказаха, че не можем да приемаме за даденост мира и сигурността в Европа”, заяви на форума Плевнелиев, съобщиха от прессекретариата на президентството. Според държавния глава страните от НАТО трябва да останат единни и решителни, за да предотвратят последваща ескалация на конфликта в Украйна.

 

Технологичната модернизация е от ключово значение за съхраняването на НАТО като най-ефективния и способен военен съюз в света, беше общата оценка на участниците в срещата. Това изисква отделянето на поне 2% от БВП на държавите за нуждите на отбраната, а 20% от военните бюджети следва да бъдат предвидени за капиталови разходи и модернизация.

 

Росен Плевнелиев подчерта, че страната ни ще изпълни предвиденото в Бялата книга за отбраната и Въоръжените сили на България постепенно увеличение на разходите за отбрана до 1.5% от БВП до 2015 г., с последващо нарастване от 0.1% годишно до достигане на предвидената граница от 2%, както и за достигане на ниво на капиталовите разходи от 15% от бюджета за отбрана.

 

Инициативите „Интелигентна отбрана” и „Свързаност на силите” дават нова възможност на държавите от НАТО да търсят адекватен отговор на предизвикателствата пред сигурността чрез коопериране и сътрудничество, въпреки ограничените финансови възможности, с които разполагат, беше отбелязано още на срещата. България продължава да обмисля възможностите за поддръжка на многоцелеви изтребители и обучение на пилоти, съвместно с други партньори от Югоизточна Европа, отбеляза президент. Бързото изготвяне на общ План за готовност на НАТО за действие, както и приемането на планове за действие при извънредни ситуации от отделните държави-членки са важни стъпки към повишаването на общата сигурност, подчерта още Росен Плевнелиев. България вече работи заедно с Румъния за постигането на подобно споразумение, което ще увеличи интеграцията и отбранителните способности на двете държави.

 

У нас ще бъде акредитиран Център на НАТО за управление на кризи и реакции при бедствия. Президентът изказа благодарности на Полша и Гърция, които участват в проекта и прикани и останалите страни да се присъединят. Като област, в която България следва да положи повече усилия, президентът посочи киберсигурността и отбраната.

 

Държавният глава се обяви за запазване на политиката на „отворени врати” на НАТО, която укрепва партньорството, както и волята за реформи в страните-кандидати за членство. Според Росен Плевнелиев НАТО следва да определи ясна времева рамка за бъдещето присъединяване на Черна гора към Алианса.