Година след „нощта на белия автобус” – кое различното
Подаването на оставката на кабинета „Орешарски” съвпадна с годишнината от „нощта на белия автобус”.
За 405-и ден протестът ДАНСwithme тръгна от площад „Независимост” – мястото, на което хората излязоха за първи път, за да покажат недоволството си. Точно там и днес събралите се протестиращи разбраха новината за оставката на правителството. Някои от тях се бяха подготвили за случая и се бяха снабдили с шампанско, което отвориха. Други пък символично чупеха орехи. По-късно протестиращите се отправиха към Народното събрание, както повелява традицията на протеста. Там отново ги посрещнаха металните заграждения и кордони от полицаи.
Какво постигна протестът за една година и каква е равносметката от него?
Миналата година гражданското недоволство беше отприщено от избора на Делян Пеевски за председател на ДАНС. Хората поискаха оставка на кабинета „Орешарски” и се зарекоха да бъдат на площада до получаването й. На 23-и юли миналата година за първи път по лицата на протестиращите се видя и кръв. Тогава полицаите стояха като предпазен щит между народните представители в парламента и протестиращите пред него, а 40-ият ден от протеста ДАНСwithme се оказа преломен.
Година по-късно площад „Независимост” отново събира полицаи и протестиращи. Разликата обаче е голяма. На 23-и юли 2014 г. следите от белия автобус са измити, плочките по тротоарите са подредени, а оставката на кабинета - факт.
Преди година депутатите в парламента бистреха актуализация на бюджета, а недоволните отвън вдигаха барикади. 365 дни по-късно, зад стените на парламента отново трябваше да се обсъжда актуализация на бюджета, но частична, а барикадите вече са други.
„Тази година беше изгубена за България, финансово и човешки, но ни позволи да се свържем много хора онлайн и офлайн. Това е най-важната барикада – на едно младо поколение, което също е готово да бъде опозиция”, на мнение е един от протестиращите – поетът Иван Димитров.
Граждани: Постигнахме край на комунизма и начало на гражданския протест„Оставката означава край на един кошмар и начало на друг, понеже това, което са забъркали за тази една година, е ужасна каша и ще ни струва много нерви и усилия да излезем от блатото, в което ни вкараха и не трябва да си правим илюзии за това, но днес нека да празнуваме”, заяви една от протестиращите пред сградата на Парламента.
„Надявам се махането металните заграждения да бъде направено от следващия парламент. Повече такова нещо не бива да се случва. Тази вечер ще празнуваме”, коментира друг гражданин.
Повече гледайте във видеата.