За природния феномен Белоградчишки скали през очите на репортера Живко Константинов

Пътят ни отведе до главния вход на крепостта. Запътих се към касата, за да поставя поредния печат на книжката си „100-те Национални туристически обекта”. След кратък разговор с касиерката, научих, че сме единствените посетители за деня. Активният сезон започвал март, а дотогава било мъртвило. Усмихнах се, пожелах повече туристи и се отправих с оператора към вкаменената хубост. Нямаше никого! Само ние, птиците и уникалната природа. Червеникавите скали, зеленият мъх, снегът... Неочаквано добра комбинация.

 

Зяпаш и се чудиш как е възможно да е толкова красиво. Стоиш и гледаш. Като дете – захарен памук. Кефиш се. Сам си със скалите. Няма глъч около теб. Единствено песните на реещите се в небето птици и ароматът на пушек от близките къщи. Идвал съм лятото. Но през зимата определено нещата изглеждат по съвсем различен начин. Една друга приказка - съблечена, чисто гола, по пантофи, само за теб! Да ѝ се насладиш до краен предел.

 

Елате и вижте красотата през зимата, защото тогава тя е само за вас! А когато сте сами и е тихо, отворете широко очите си, защото ще видите повече, отколкото някога сте предполагали.

-----------

Природният феномен Белоградчишки скали – 30 км дълъг  и 6-7 км широк. Повече от 200 милиона години природата извайва причудливите форми. Червеният им оттенък се дължи на съдържанието на железен окис. Саклите достигат до 200 метра височина. Природата е изваяла фигури като Конника, Мадоната, Дервиша, Адам и Ева, Гъбите, Лъва, Монасите, Мечката, Замъка, Овчарчето, Збеговете, Еркюприя и Борич.