Гурбетчии се връщат отново у нас, за да отглеждат подправката
Ново препитание за хиляди българи. "Най-скъпата подправка в света" е на път да измести тютюна като препитание за цели райони у нас. В България вече се добива шафран.
Село Глухар, където животът лека-полека заглъхва. Допреди 10 години, тютюнът изхранвал цялото село, а днес това е единственото останало насаждение в района. Тюнюн и земя. Тютюн и труд. Тютюн и минало. Всичко това е изписано на дланите на дядо Сали.
„Не искат хората да сеят вече, много евтино. Не могат да сеят хората”, казва 80-годишният дядо Сали от кърджалийското село Глухар.
За да оцелеят, търсят прехрана навън. Чужбина разделя семейства. Сред тях - това на дядо Сали.
Докато той ни гощава с орехи, неговият внук Али ни разказва своята история - висше в Свищов, после три години на Острова.
„От Глухар до Лондон и от Лондон пак в Глухар. Там ми липсваше приятелската среда, семейството, климатът, топлината на хората. По-добре е да си ям лук у дома, в родината, отколкото месо в чужбина”, казва 26-годишният жител на селото Али Сюлейман.
Така Али решава да рискува Англия, времето си и 6000 лева.
„Това е моята земя, 8 декара, наследство от дядо ми”, казва гордо Али.
Съживил пустеещата земя и я засадил с шафран. Вратата към шафрана пък му отворил друг.
Неговата история - от Родопите в Швеция и от Швеция – пак в Родопите. Десетилетия след бягството си на Запад, Хасан Тахиров отново се завръща у дома.
Лично се убеждава, че шафранът вирее у нас, а и се отглежда много по-лесно от тютюна. За подправката се смята, че е отличен лек срещу рак, инфаркт и депресия. А според Хасан – бори и безработица. И безнадеждност. Затова й проправя път там, където това е най-необходимо.
„Чувствам задължение към българия, защото това е моята родина”, казва Хасан Тахиров, председател на Националната асоциация за шафран.
При Али първите усилия вече дават резултат – в лехите се е появил първият цвят.
Историята на българския шафран продължава и в събота в "Събуди се".
