Шафранът се превръща в средство за препитание на много българи
В Глухар животът лека-полека заглъхва. Допреди 10 години тютюнът изхранвал цялото село, а днес в района тютюнът е вече минало. Спомен за него пазят единствено дланите дядо Сали.
Из Глухар ни развежда внукът на дядо Сали – Али. Той ни разказва своята история - висше в Свищов, после три години на Острова. После обратно в глъхнещото село.
"Аз си обичам родината. просто тук съм си по-щастлив. По-добре е да си ям лук у дома, в родината, отколкото месо в чужбина", категоричен е той.
Така Али решава да рискува – Англия, времето си и 6000 лева. Той се завръща в България и съживява пустеещата земя - наследство от дядо си. Засадил я с шафран.
Вратата към подправката му отворил Хасан Тахиров. Неговата история се простира от Родопите до Швеция. Десетилетия след бягството си на Запад обаче той отново се връща у дома. След време лично се убеждава, че шафранът не само вирее у нас, а и се отглежда много по-лесно от тютюна. Потвърждават го и експерти от далечен Иран – страната, която е най-големият производител на шафран в света.
Експертите взимат от нашия шафран, за да го изследват у дома. На изпращане ни черпят с чай от вълшебната подправка. Уверяват ни, че бори рак, инфаркт и депресия. А според Хасан – и безработица. И безнадеждност.
Той вече е видял изгрева и залеза. И знае, че не е невъзможно. Дори и в Глухар. Селото, което е на път да заглъхне. Или може би не съвсем.
