Първи олимпийски медал за България от Игрите в Рио (ВИДЕО+СНИМКИ)

Елица Янкова успя да спечели битката за бронза в женската борба в категория до 48 килограма. Тя победи 29-годишната аржентинка Патрисиа Алехандра Бермудес. 

В схватката 21-годишното ни момиче от Варна надделя със 7:6 и сложи гордо на гърдите си първото отличие за родината от тези Олимпийски игри. Ели Янкова спечели четири мача и загуби само един, но накрая радостта беше за нея.

Само 15 секунди преди края на първата част Янкова хвана съперничката си за крака и направи успешна атака за 3:0. Тя не се спря и продължи да атакува, с което направи още две точки и се виждаше победителка само секунди преди края на частта. Но това за малко да ѝ изиграе лоша шега. 

В атаката преди гонга за край на този дял аржентинката преобърна нашето момиче и го затисна, като можеше да я тушира, но сирената я спаси. Така при 5:2 в полза на Янкова всичко трябваше да се реши във втората половина. 

Последваха две изключително дълги минути, в които Янкова се защитаваше много добре. В последните секунди на битката аржентинката се хвърли "ва банк" и в самия финал беше близо до точката, която щеше да ѝ донесе бронз. Но Ели се защити добре и се измъкна, за да се поздрави с бронзовото отличие. Само 40 секунди след подновяването на схватката нашето момиче направи още една успешна атака и поведе със 7:2. Но само 4:10 минути след началото на мача аржентинката прехвърли нашето момиче и намали изоставането си на 6:7. 

"Все още не сме отпразнували побетата. Чакаме всички да завършат и тогава. Може би чак в България ще празнуваме", разказа за "Здравей, България" олимпийската ни шампионка Елица Янкова. "Усещането е невероятном, особено като знам, че това е  единственият медал засега в държавата. Това може да се oпише. Трябва да се усети", сподели още тя.  

А как започва страстта й към борбата и жаждата за победа?

"Когато влязох в националния отбор и видях останалите как се борят и побеждават, поисках да съм на тяхно място", казва още Елица.

А извън тепиха признава, че е влизала в бой. Въпреки това казва, че за един спортист е важен характерът. Тя посвети медала си на всички, които са били близо до нея по време на подготовката й за състезанията.

По борбата я запалва баща й – сам бивш състезател в този спорт. Днес, той не може да преброи медалите в стаята на дъщеря си. Че е родена за шампион веднага вижда първият й треньор Наско Сейчанов. Рядкост са спортистите като нея, убеден е той. 

Още по темата във видеото!

Снимки: Getty Images/Министерството на спорта