Как точно ще се изплащат тези пари обаче, все още не е ясно
Страната ни плаща 1 милиард и 300 милиона на „Атомстройекспорт”. Това реши Министерският съвет. Парите са дължими след решението на Арбитражния съд в Женева. А сумата ще бъде отпусната на НЕК под формата на помощ или заем.
В проектозакона, предложен от министър-председателя, е записано, че сумата за покриване на неустойките към руската страна, ще бъде дадена на НЕК под формата на помощ. Министърът на финансите пък нарече това заем. При всички случаи парите ще бъдат изплатени, ако и депутатите кажат "да".
„Няма много поводи финансовият министър да се усмихва”, коментира министърът на финансите Владислав Горанов.
И все пак кабинетът се надява, че част от тези пари ще се възвърнат. Защото не гледаме на 1 милиард и 300 милиона лева като на глоба, а като на реален актив.
По темата
„Разчитам на колегите от НЕК и Министерството на енергетиката така да управляват процеса на уреждане на отношенията, че да има определена възвръщаемост”, добави министър Горанов.
Тоест, в хода на преговорите да се реши ще строим ли АЕЦ „Белене”, ще продаваме ли реакторите или възвръщаемост все пак няма да има.
„Тези реактори трябва да станат и фактически наши, за да може да управляваме с тях. Дали ще се сложат в музея, дали ще се строи, дали ще търсим инвеститор, ако проектът наистина е толкова жив”, коментира министър-председателят Бойко Борисов.
Премиерът оправда решението и с опасенията руската страна да не реши, например, да поиска запориране на сметките на НЕК. И в хода на разговорите за „Белене”, се сети и за думите на руския депутат Толстой пред Българската национална телевизия.
„Достатъчно ни ядоса този руски депутат - г-н Толстой с глупостите, които изговри вчера, но това си е негова работа”, каза още Бойко Борисов.
А министърът на енергетиката Теменужка Петкова подчерта, че ако този дълг не бъде платен, съществуват няколко основни риска.
„Първият е свързан с трупането на лихви в размер на 324 000 лв. на ден. Отделно съществува много сериозна възможност „Атомстройекспорт” да иска обявяването на НЕК в несъстоятелност, което значи два други риска. Обявяването на НЕК в несъстоятелност автоматично ще стане причина задълженията, които БЕХ има, да станат предсрочни изискуеми, което ще постави под риск цялата енергийна система на страната и енергийната ни сигурност. Това са основните рискове, ако не изпълним решението на арбитража”, коментира още министър Петкова.
Сега в ръцете на партиите е решението ще дадем ли пари на НЕК, за да изплати дължимото на Русия.
А след сметките колко дължим на Москва и на Вашингтон, премиерът се обърна към приходните агенции с една задача - до края на годината да съберат допълнително 300 милиона лева, защото "има да се покриват и социални нужди".