Мелтем Йълмаз представи в България книгата си "Сорая"

Тя е млада, красива, умна и с остро перо. Тя е един от гласовете на непривилигированите в Турция – хората, живеещи на улицата, изоставените деца, бежанците, жените, преживели насилие. Носител е на наградата за най-добър репортаж на Съюза на съвременните журналисти в Турция. Работила е в опозиционния турски вестник „Джумхюриет”, а сега работи във вестник „Биргюн”. Срещаме ви с турския журналист Мелтем Йълмаз.

Този месец тя представи в България дебютния си роман „Сорая” и се съгласи да даде интервю за NOVA. Вижте какво сподели тя за себе си, живота в Турция и нелеката съдба на близо няколкото милиона сирийци, които потърсиха в южната ни съседка спасение от ужаса на войната. 

ВИЖТЕ СНИМКИ ОТ ПРЕДСТАВЯНЕТО НА КНИГАТА Й В СОФИЯ 

Турция – поглед отвътре

„Напоследък много зачести тероризмът от външни източници, от навлизащи на територията на Турция терористи”, споделя със съжаление Мелтем и веднага уточнява: „Говорим най-вече за джихадистите от ИДИЛ, които действат като живи бомби. Освен това вероятно знаете, че в страната действа едно терористично общество – обществото „Гюлен”, което направи опит за преврат”.

Мелтем обаче не спира да търси… надеждата. „От доста време Европа и не само Европа, ни обвинява в нарушаване на човешките права, но напоследък това започва лека полека да се преодолява. Започнаха да се забелязват забележките на Европа по отношение на ограничаването на свободата на словото и нарушаването човешките права. В последно време наблюдаваме едно затопляне на взаимоотношенията на Турция с ЕС”.

С тъга коментира съдбата на журналистите, които бяха изпратени зад решетките в последните месеци. „Твърде много хора са в затвора, твърде много журналисти са в затвора. Ние винаги подчертаваме, че отношението към опозиционните медии в Турция е много погрешно, но не губим надежда, защото виждаме, че Турция полека лека започва да се обръща отново към Европа”.

„Всички вече знаем колко негативно и опасно може да бъде нашето обръщане към Изтока. Това го видяха вече не само хората, но и политиците”, допълва Мелтем.

За свободата на словото и арестуваните журналисти от „Джумхюриет”

За нас беше страшно разочарование и голям удар да разберем за ареста на толкова наши колеги, но както казва Брехт, „В тъмнината трябва да запееш песен, която да донесе светлина”, и колегите от „Джумхюриет” ще се опитат на висок глас да продължат да казват истината.

Мелтем признава, че в Турция свободата на словото не е точно такава, каквато е България.  „Когато има явни терористични атаки, Twitter започва да забавя. Това се обяснява с нежеланието сред обществото да се породи прекомерно вълнение. Също така се цели да не се споделят някои новини, които биха могли да повлияят негативно върху общественото настроение. Това също го смятаме за нарушение на свободата на словото и си мислим, че по никакъв начин тези социални мрежи не бива да се ограничават”, заяви тя.

Първият „дом” на бягащите от Сирия в Турция

„Първото, което ми направи впечатление, беше ослепителната белота – стотици снежнобели палатки и един много далечен хоризонт. Лагерът беше разположен на 500 квадратни метри. Пред палатките жените перяха, някои пренасяха храна към палатките си, мъжете премятаха броеници и се молиха, децата тичаха наоколо и играеха. Имаше една атмосфера, която не мога да нарека „отчаяние”, а по-скоро „атмосфера на очакване” – очакване на деня, в който отново ще започнат да живеят”, споделя Мелтем.

Поправя ни, когато наричаме бягащите от Сирия „бежанци”. „Не става дума за бежанци, бежанците също са хора. Толкова вече свикнахме да ги наричаме и възприемаме като бежанци, че престанахме да ги възприемаме като хора. Не бива да се говори за бежанеца само като бежанец”.

Какви са хората, потърсили спасениe от войната в Турция

„Сред тях има някои по-заможни, които започват собствен бизнес в Турция. Някои се стараят само да осигурят ежедневната прехрана, други са използвани като най-долна прослойка роби, но всеки от тях, както всеки от нас, има някакви надежди и очаквания от бъдещето”, разказва Мелтем.

В бежанските лагери тя вижда и каква може да бъде съдбата на младите жени, избягали от Сирия. „Много от сирийските момичета са вземани като втори или трети съпруги. Видях дори как ги купуват и как, когато омръзнат на собствениците си, ги оставят на улицата”, обясни тя.

Именно заради тези момичета тя създава историята на двайсетгодишната Сорая, която бяга от войната в Сирия и се подслонява в Турция с надеждата за ново бъдеще. Когато се съгласява да се омъжи за 30 години по-възрастен от нея мъж, Сорая попада в капан, по-смъртоносен и от войната: любовта.

„В Сорая не виждам само една бежанка, аз в нея виждам една жена като всички нас. Тя, както всички нас, има някакъв любовен живот, някакви надежди и има някакви типично женски очаквания от човека, в когото се влюбва”, разказва Мелтем.

Прогнозата за НЕсветлото бъдеще

Знам, че има твърде много хора, които няма да се върнат обратно в Сирия. Това е голяма трагедия за тях. Докато в Близкия изток непрекъснато вървят войни и сражения, не мога да бъда оптимист за съдбата на бежанците. Дори на тези, които понастоящем се намират в бежанските лагери или във вътрешността на страната, да им се осигурят подходящи условия на живот, никак не е ясно какво ще се случи със следващата вълна бежанци”, коментира Мелтем.

Романът „Сорая” е на българския пазар, благодарение на издателство "Софтпрес", и все още може да бъде открит в редица книжарници и онлайн магазини. 

Автор: Мариана Конова