Дончев: Да се дават жилища на специалистите, за да си идват от чужбина

Трябва да предлагаме като стимул на високообразованите специалисти жилища в страната, за да се прибират от чужбина и да работят тук, защото не може тази политика да се изчерпва само с намиране на жилища за социално слаби граждани.Това заяви вицепремиерът Томислав Дончев по време на 12-та годишна среща на бизнеса с правителството под мотото „Големите въпроси на 2018” с директни въпроси и конкретни отговори, съобщава БГНЕС.

Експерт: Демографската картина в страната е тревожна (ВИДЕО)

Във форума участие взеха премиерът Бойко Борисов, финансовият министър Владислав Горанов, социалният министър Бисер Петков, управителят на БНБ Димитър Радев, анализаторът Иван Кръстев и др. Сред основните въпроси бяха тези за човешките ресурси, за пазара на работна ръка и демографската криза.

ПО-ВИСОКИ ЗАПЛАТИ ПРЕЗ 2018 Г.: Бизнесът търси квалифицирани кадри

Бойко Борисов сутринта говори на тема "Какво може да направи правителството за задържане и развитие на човешкия капитал, както и за икономическата стратегия на кабинета и приоритетните европейски политики".

Американките в провинциите раждат повече

"Правителството работи за справяне с последиците от демографската криза и емиграцията на специалисти извън страната чрез активизирането на неактивните на пазара на труда" , продължи Томислав Дончев. "Това са около 200 хил. безработни в момента, от които 75 хил. души не са работили за период по-дълъг от 2 г. Ако предположим, че една част от безработните са ниско образовани, без трудови навици, част от тях - представители на малцинствени общности, имаме хора, за които присъствието на пазара на труда не е свързано с професионално умение, а с определени нива на десоциализация", обясни Дончев.

Как България може да стане лидер на иновативните пазари?

"Един човек, ако е безработен за един период по-дълъг от 2 г., той си променя навиците в лошия смисъл на думата и там не говорим за ограмотяване, а за социална работа", каза той. "Вторият резерв, безспорно, е хипотезата за реемиграция. Третият сценарий е свързан с привличането на работна сила от други държави - говорим основно за български общности от съседни и не толкова съседни държави. Този сценарий работи, особено в сферата на услугите", категоричен бе вицепремиерът, макар да направи уговорката, че няма съвсем сигурни данни по този въпрос. "Темпът на напускане на страната е около 25 хил. души на година, а на завръщане - около половината от тях, приблизително 11 700 души", уточни той.

Министрите обсъждат демографията, земеделието и защитата от бедствия

"Разбира се, заплатата е движещ фактор, но анализът и мерките, които бихме могли да предприемем, ще бъдат непълни, ако се водим само от този показател", подчерта Дончев. "Има различни сценарии на завръщащите се по различни причини. На нас вече ни трябва детайлен скрининг на целия спектър от възможните случаи. Ако пък говорим за стратегии - от тях имаме много, констатира Дончев и допълни, че те дори трябва да се ограничат. Когато всичко ти е приоритет-нищо не ти е приоритет", каза той.

Висока раждаемост – приоритет в демографската ни стратегия

"Има хубави инициативи от страна на частния сектор - ако някой се завърне от чужбина и отиде да работи при тях, да получи определени стимули - да му покрият разходите за път, за настаняване… Това звучи добре", отсече Дончев. "Но аз си мисля, че имаме два резерва, които са изцяло неизчерпани, продължи той. На първо място - жилищната политика. Не може в страната тя да се изчерпва само с намиране на жилища за социално слаби граждани. Тя трябва да е част от стимулите, свързани с пазара на труда", каза Дончев. "В някои райони на страната имаме огромен потенциал от неизползвани жилища, които са де факто необитаеми - не можем да открием дори собствениците им, за да ги накараме да си платят данъците", даде пример вицепремиерът. "Но, ако местните власти разполагат с по-големи жилищни фондове, това би могло да бъде част от пакетите, от стимулите за настаняване в ремонтирано жилище.

Предприемачите не намират кадри, чакат 3% икономически ръст

Решението къде да живееш и къде да работиш е сложно и комплексно. Аз продължавам да твърдя, че то не се базира единствено на заплатата, която получаваш, макар че тенденция за повишаване на възнагражденията в частния сектор има", каза Дончев. Твърдя, че много голяма част от мотивацията да вземеш такова решение извън нивото на заплащане е много голяма - детска градина за детето, училище, тротоари, пътища, опасност да ти откраднат автомобила, парк, чистота на въздуха, здравеопазване и др. А и има и ценности, спомени, сантименти и т.н., изброи вицепремиерът.

За кои професии има най-голям глад на пазара на труда?

Томислав Дончев сподели пред бизнеса, че четял в режим на интерференция, едновременно, новите книги на Иван Кръстев и на Андрей Райчев, за да се ориентира какво е и какво иска българинът. Българинът не мисли в категории, свързани с настоящето, той мисли в миналото и в бъдещето, приблизително било общото в разбиранията и на двамата автори, поясни вицепремиерът. Още повече, че националното, освен в лична кауза или национално - обществена кауза, както бяхме свикнали преди десетилетия, все повече има друг статут - то е меланхолия, което е огромен проблем, подчерта Дончев.

НЯМА ВОЙНИЦИ: Кандидатстващите за пагони се провалят на изпитите

Наличието на високообразована работна ръка се определя като един от най-важните фактори за инвеститорите, заяви в изложението си преди него Иван Кръстев, председател на УС на Центъра за либерални стратегии, изследовател в Института по хуманитарни и социални науки във Виена и член на Европейския съвет за външна политика. При пазар с ниски заплати и ниски данъци квалифицираните работници решават в някакъв момент, че мястото им не е тук и отиват да се реализират в други страни, обясни той. Над 70% от учениците , завършили средното си образование, дори не кандидатстват в български учебни заведения, а заминават навън, което е също проблем за държавата и бизнеса, каза той. Според него една от културните промени е, че хората са загубили търпение. В България се забелязва, че има съпротива срещу чуждестранните работници - вносът на работна ръка е политически и нереалистичен. Затова трябва да се инвестира в образованието в страната. За да задържиш хората тук не е достатъчно само да се заложи на качеството на образователната система. В общества, в които държавата са напуснали много хора, се променя отношението към емиграцията, заяви Кръстев. 

За още новини харесайте страницата ни във Facebook ТУК.