"Това, което ме дразни, е, че хората веднага стават на крака. Това просто не мога да го гледам", казва актьорът

В Деня на славянската писменост и култура поглеждаме на езика като на сближаване. И в говоренето, и в играта - на кино или театър. Велина Сашева се срещна с актьора Самуел Финци - разговор за думите, премълчаното и признанието без излишен патетизъм.

За Самуел Финци е простичко - натискаш спусъка на изкуството и думите идват.

„Езикът е музика, езикът е ритъм. Понякога един поглед говори повече, отколкото думите. Обичам тези пространства между думите, в които може по някакъв начин да разкажеш още нещо за героя”, казва Финци.

Той рядко играе в България. Напоследък - или в киното, или в гостуващи немски постановки.

„Представлението ме интересува, не сцената. Искам да виждам публиката будна, събудена, внимаваща, тиха. Аз не общувам с публиката, аз общувам със себе си”, казва още Финци.

„Аплодисментите не са най-важното мерило за това как е минал спектакълът. Разбираш го в разговорите след това. Това, което ме дразни, е, че хората веднага стават на крака. Това просто не мога да го гледам! Това е един празен патетизъм и просто ме е срам”, смята актьорът.

„На мен ми стига да са внимателни и да слушат, да гледат това съсредоточено. Това ми стига”, допълва Самуел Финци.

Опиянението от властта, от егоизма възмущава Финци. На българска сцена се опасява от липсата на възпитание. През юни в Народния театър ще гостува с Дойчес театър и постановката "Власт и съпротива".

Целия разговор с него гледайте във видеото.

За още новини харесайте страницата ни във Facebook ТУК. 

  1. Получавайте най-важното от деня в пощата си

    Имейл адрес