Сградите-паметници на културата били оставени на разрухата, според доклад на одиторите

Сметната палата с остри критики към министерството на културата. Според доклад на одиторите сградите- паметници на културата у нас са оставени на разрухата.

Изложба разказва историята на тютюневите складове в Пловдив (ВИДЕО)

Причината за това била липса на държавна политика за запазване на архитектурното наследство и липса на финансиране и достатъчно служители в Института за недвижимо културно наследство. Според проверката на Сметната палата все още няма определени режими за опазването на 93% от ценните сгради. Одитът показва още, че за година са проверени незначителен брой обекти - под 1% от всички сгради в страната.

Сметната палата се самосезирала, след редица репортажи и статии в медиите за рушащи се сгради в София и страната. Основен проблем – липсата на Национална стратегия за развитието на културата. Недостатъчно финансиране на Института за недвижимо културно наследство, където 45 човека се грижат за документацията, контрола и регистриране на така наречените сгради бижута.

Един експерт в Националния институт за недвижимо културно наследство се грижи за 3000 обекта годишно. Описва, наблюдава и издава предписания за ценните сгради.

„Не успяваме, защотоежедневната ни работа е много, изключително много. Хората са много малко, заплащането е ниско”, каза Невена Ранчева – главен експерт в НИНКН.

Сметната палата напомня още, че от 2016 година държавата трябва да има електронен архив на ценните сгради. Или 100 хил. папки и класьора да отидат онлайн

Пропуск на културното министерство е и липсата на актуални данни за това колко, къде и в какво състояние са сградите паметници на културата. Като къщата на българския министър-председател Иван Гешов, строена в началото ХХ век по проект на прочутия арх. Никола Лазаров. С днешна дата сградата е без покрив и с подкопани основи.

40 ценни сгради в София са в опасност

„Ние сме длъжни да пазим този не само български, но и европейски паметник на културата. Тези паметници с тях се идентифицираме като народ.  Ние сме с претенция да сме дали основата на европейската цивилизация, а се държим напълно просташки по отношение на тези паметници”, заяви Владимир Руменов от Гражданска инициатива за опазване на културно-историческото наследство

От сметната палата са дали 15 препоръки към министерство на културата и 6 към института за недвижимо културно наследство.

„Срокът за изпълнение на препоръките от Министерство на културата е 30 юни, а на НИНКН е 31 декември.  Само искам да кажа, че е конституционно право на всеки един гражданин е да се ползва от културното наследство на нашата страна”, каза председателят на Сметната палата Цветан Цветков.

Отново поради липса на достатъчно служители от Инспектората за опазване на културното наследство са проверили по-малко от 1% от всички сгради паметници на културата в страната.

МК: Актуализацията на недвижими културни ценности може да отнеме повече от година

Декларираните архитектурни паметници у нас са над 19 хиляди. Със статут на културна ценност обаче са се сдобили под една четвърт от тях. На останалите близо 15 хиляди сгради въобще не е правена оценка на качествата.

Културното ни наследство е обект на закрила от самото създаване на българската държавата. Правила за опазване на ценните постройки са приети още през далечната 1888 година. Малко по-късно в сила влиза и Законът за старините, а първият регистрационен режим е въведен през 1937 г.

Новините на NOVA - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК.