Различните заплати в блока създават напрежение вътре между 28-те държави

Над 10 години след влизането ни в Европейския съюз, България остава най-бедната страна членка. Различните заплати в блока създават напрежение вътре между 28-те държави, бедните винаги смятат, че богатите се опитват да им налагат диктат, а богатите от своя страна се опитват да защитят стандарта си на живот. Вътрешна миграция, неравна конкуренция, спорни законодателства раздират вътрешността на Европейския съюз.

Град Минео в сърцето на Сицилия. Тук живеят малко повече от 5000 души, а освен трите църкви градът се гордее, че е родно място на Луиджи Капуана - известен писател на детски приказки в Италия.

113 милиона европейци страдат от бедност. Това е 22.5% от европейското население. Бедността е и една от основните причини за възхода на популистите. Те обещават повече работни места и повече пари.

България - на последно място по цена на извънредния труд

28-те страни членки са сразлични стандарти на живот, но едно между тях е общо - 20-те процента на върха печелят 5 пъти повече от 20-те процента на дъното на социалната йерархия, а основният проблем е, че доходите на богатите растат много по-бързо, отколкото доходите на най-бедните.

 12% от европейците решават да се преместят в друга държава точно.

Златна Прага е столица на една от новите страни членки на Европейския съюз. И макар икономиката й да се движи с бесни темпове Чехия е далеч от стандарта на западноевропейските държави.

„Все още усещаме пропастта между нас и Западна Европа. В много отношения животът в Чехия е по-добър, отколкото в Западна Европа - достъп до здравеопазване, обществен транспорт, няма гета, социални осигуровки, но основната пропаст е в заплащането”, каза Петър Камберски -  колумнист/.

Ниските заплати в страните от Централна и Източна Европа се превръщат в предимство за икономиките. Те предлагат евтина работна ръка.

„Западните компании осигуряват много работни места в тези държави, а парите циркулират в националната икономика. Получават евтин труд - в този смисъл и двете страни печелят. Но от друга страна - печалбите им отиват обратно у дома при компанията – майка”, обясни политическият анализатор от „Еуропеум” Кристиан Ласен.

В основата на референдума за Brexit във Великобритания беше кампанията срещу имигрантите от Източна Европа и как те оказват дъмпинг на заплатите на самите британци. Години по-късно Европа направи реформа в Директивата за командированите работници, които трябва да получават минималната заплата на страната, в която са изпратени да работят.

“Един от основните рискове от социалния дъмпинг е, че той започва да разгражда материята на трудовия пазар. Намалява се минималната заплата в страната, създава се нечестна конкуренция и накрая неизбежно ще доведе до безработица, особено сред местните хора, защото не издържат на конкуренцията от на евтино платените чужденци”,каза още Кристиан Ласен.

Не само хората, но и самите западноевропейски компании не могат да издържат на конкуренцията от евтиния труд.  Пакетът „Мобилност” раздели Европа на център срещу периферия, на Изток срещу Запад.

Защо медицински сестри са принудени да работят на няколко места?

„Пазарът на международния транспорт е превзет от Изтока, Западът изгуби позиции, защото не може да  предлага толкова ниски цени. Неприемливо е за нас един шофьор да има 70 и повече часа шофиране седмично, да почива в кабината на камиона, да получава около 1000 евро например”, коментира Доминик Рике - зам.-председател на Комисията по транспорт към ЕП, евродепутат от АЛДЕ.

За старите страни членки на Европейския съюз новите правила в пакета „Мобилност” ще регулират пазара, ще повишат стандарта на живот на шофьорите от изтока. Новите държави-членки, обаче, наричат пакетът Мобилност убиване на конкуренция.

И все пак у Централна и Източна Европа остава усещането за двойни стандарти в Европейския съюз. В писмо до европейските граждани френският президент Еманюел Макрон предлага минимална заплата за целия Европейския съюз. Дали обаче това е просто утопия?

„Това изобщо не е утопия.  Каква е драмата в Европа - фискалния и социалния дъмпинг, но кой плаща за това? Президентството - не въобще, премиерът - не, кой плаща - бедните, най-ниската социална прослойка”, смята Доминик Рике - зам.-председател на Комисията по транспорт към ЕП, евродепутат от АЛДЕ.

Eвропа на една скорост с равен стандарт на живот - възможна или не? Със сигурност не и за едно десетилетие, а докато постигнем идеала ще има още много сблъсъци между Изток и Запад, център и периферия, богати и по-бедни страни-членки, конкурентоспособност на бизнеса и добри условия на труд и заплати.

Новините на NOVA - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК.