Велев: Доходите са по-високи в страните без единна минимална европейска заплата

Официални данни сочат, че в страните без единна минимална европейска заплата доходите на хората са с 66% по-високи, а безработицата е по-ниска. Това каза в интервю за сайта economic.bg Васил Велев, председател на Управителния съвет на Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ).

Ето и цялото интервю:

- Г-н Велев, напоследък много активно се обсъжда темата за еднакви правила в отделните страни членки на ЕС за изчисляване на минималните работни заплати. Заговори се за едва ли не въвеждане на „единна минимална европейска заплата“. Каква е позицията на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) по темата?

- Позицията ни е, че по този въпрос трябва да се стремим към тези държави, които най-общо казано реагираха против това намерение на Европейската комисия (ЕК) и на дискусията около него. Това са страните, в които няма единна национална месечна минимална заплата. Това са скандинавските страни, но не само. На такова мнение са също Австрия и Италия. И така всъщност в 10 държави, а не само в 6, няма месечна национална минимална заплата. Има няколко страни, в които има единна минимална часова ставка, но няма единна месечна минимална заплата – това са различни неща и у нас ги бъркат.

Някои казват, че като се умножи минималната часова ставка, се получава единната месечна минимална заплата. Това не е правилно, тъй като никой не е длъжен непременно да работи 40 часа седмично и 21 дни месечно. Даден човек може да не работи 160 часа (приблизително 20 дни по 8 часа), а примерно 111 или 98 часа. И сумата, която ще получи накрая за отработените часове, няма да е единна месечна минимална заплата.

Нашият Институт за устойчиво икономическо развитие, въз основа на официални данни, установи следния факт: в страните, които в момента най-остро възразяват срещу тези първи стъпки на ЕК, средната работна заплата е с 66% по-висока, отколкото в страните, в които има установена единна минимална месечна работна заплата. Тоест там, където няма единна заплата, са с 66% по-високи доходите. Освен това, според крива, правена от проф. Стив Ханке, в страните, където няма установена единна месечна минимална заплата, безработицата е с 40% по-ниска.

Тоест, ЕК какво цели – България и други страни да станат като тези, които имат 66% по-високи доходи и 40% по-ниска безработица, или пък те да станат като нас? Очевидно е, че ние трябва да се стремим добрите практики на тези страни да се възприемат в повече други държави.

Другият мит, който битуваше, е как от Брюксел ще се определи равнището на минималната работна заплата. В документа за консултациите на ЕК до социалните партньори ясно се казва, че не се цели това. То е и ясно, че няма как при толкова различна производителност, икономики, брутен вътрешен продукт на глава от населението да има еднаква минимална работна заплата за цял ЕС. И не само, че не се цели постигане на еднаква минимална заплата, но и не се цели уеднаквяване на механизма, по който се определя МРЗ. Това е изрично посочено в документа от ЕК.

И това е правилно, ако обърнем внимание на нееднократно прокламираната от ЕК цел минималната заплата да е около 60% от медианната заплата (медианната е заплата, която получава човека в средата – под него, с по-ниски заплати  и над, с по-високи заплати има равен брой хора; медианната заплата е по-ниска от средната за страната). В България този резултат е дори надвишен – нашата минимална заплата е 62% от медианната, според Евростат и Европейската комисия.

- Това означава ли, че у нас минималната заплата трябва да се понижи?

- Ако имаше единен механизъм, единни правила, би следвало минималната заплата в България да се понижи, докато очакванията на хората са за обратното.

Това само илюстрира колко несъстоятелно е изобщо това да се търси и очаква, че ЕК, работодатели и синдикати на европейско равнище могат да постигнат съгласие за единни правила за цяла Европа – единни ставки, единни механизми. Както стана ясно, те при добрите примери са различни в границите на една и съща страна за различните икономически дейности, а какво остава да са еднакви за всички страни в цяла Европа.

Затова нашата позиция е неизменна от много време насам – минималните работни заплати да се договарят между работодателите и синдикатите. Ако те са постигнали съгласие кое е най-адекватното равнище на минималната заплата, кои са политиците в Брюксел, че да им кажат, че това не е правилно? Техните договорки са много по-обективни от всякакви псевдонаучни търсения и изчисления.

- Доколкото разбирам, за момента основните притеснения идват от скандинавските страни. Все пак компаниите, членуващи в АИКБ, изразяват ли някакви опасения относно идеята на ЕК и как тя ще се отрази на българската бизнес среда като цяло?

- Както казах, според оценката на ЕК ние всъщност сме сред отличниците и едва ли не трябва да си понижим минималната заплата, което, разбира се, Комисията едва ли ще го поиска. Според мен на първо място няма да се стигне до съгласие като цяло, както не се е стигало вече години наред. Освен това, според самия договор за функционирането на ЕС пазарът на труда и равнището на доходите са прерогативи на страните членки, а не на ЕК. Но да се върнем пак към България. Ние имаме 100% покритие. Установената с постановление на Министерския съвет месечна минимална работна заплата важи за всички, по този критерий сме отличници. Другият критерий също го изпълняваме – имаме консултации между работодателските и синдикалните организации, макар и много често те да се провеждат чисто формално. Темпът на нарастване на минималната заплата се определя в средносрочната бюджетна прогноза и всъщност тези консултации са формални – те се провеждат, за да се потвърди нещо, което е предварително известно. От тази гледна точка, ако административното повишение на МРЗ продължи (срещу което ние се борим), въпросните консултации ще продължават да бъдат безсмислена загуба на време, но така или иначе има такъв механизъм за консултиране, отговаряме на този критерий.

За адекватността на минималната заплата сме шампиони. Над мечтаната цел сме. Ние сме сред първите три страни членки в ЕС по най-висока минимална работна заплата, отнесена към медианната.

Единственият критерий, от общо четирите необходими, по който не отговаряме напълно, е наличието на прозрачен механизъм за определянето на минималната заплата. Досега не сме създали такъв механизъм. България е ратифицирала Конвенция 131 на Международната организация на труда (МОТ) за МРЗ, и има определен напредък по пътя към създаването на въпросния механизъм. Но писан механизъм, който да е приет от социалните партньори в Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС), все още няма.

Така че това обсъждане, инициирано от ЕК, няма да доведе до никакви промени в страната, защото на нас ЕК и досега ни препоръчва да въведем прозрачен механизъм за определянето на МРЗ, но ние така или иначе не сме го изпълнили. А другите цели сме ги постигнали, че и задминали.

- От скорошно интервю с Вас и с председателя на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) Пламен Димитров разбрах, че всъщност се обсъждат два механизма за уеднаквяване на калкулирането на МРЗ в ЕС – единият е да е 60% от медианната заплата, а другият е да се определи една потребителска кошница и МРЗ да е някакъв процент от стойността на тази кошница. При бъдещо продължаване на консултациите с ЕК каква според Вас трябва да бъде позицията на България, кой от двата варианта е по-справедлив?

- По-справедливият избор е минималната заплата да бъде процент от медианната. Защото ако в другия случай (с потребителската кошница) се окаже, че въпросният процент надхвърля размера на средната заплата, то какво би могло да се направи?

Справедливата заплата е тази, която се изработва. Не може заплатата да се подарява на една група хора, взимайки се от друга група хора. Всеки може да прави подаръци със свои пари, но да вземе от високопроизводителните работници и да даде на нископроизводителните, очевидно не е справедливо. Справедливата заплата е изработената заплата, това не е социална помощ. Когато доходите или имуществото на дадено лице или семейство са недостатъчни за нормално съществуване, то за такива случаи си има социални помощи, социално подпомагане и те не трябва да се бъркат с минималната заплата.

- Споменахте проблема, че правителството продължава административно да повишава минималната работна заплата и на пръв поглед ефектът от това е положителен – както за доходите на домакинствата, така и за нивото на безработицата. Как обаче се отразява на бизнеса?

- Не може да се каже, че има причинно-следствена връзка между ръста на минималната заплата и спада на безработицата. Обратното е – през годините, когато изобщо има безработица, и в областите, където средната заплата е по-ниска, всъщност при рязък ръст на минималната работна заплата се увеличава безработицата, защото хората с ниска квалификация и съответно ниска производителност по-трудно си намират работа. Но ние от много отдавна не говорим за безработица, просто в България безработица няма, а има огромен, чудовищен недостиг на работна ръка – както на висококвалифицирани кадри, така и на нискоквалифицирани – и не е проблем за човек в днешно време да си намери работа, ако търси. Забележете обаче колко много хора  плащат данък върху доходи, равняващи се на минималната работна заплата или по ниски, техният дял е недопустимо голям. Безработицата не се увеличава, защото има крещящ недостиг на хора, но е масова практика в някои сектори да се назначават хора на половин или на три четвърти работен ден заради прекалено високата минимална заплата. Тоест това е някакво проявление на сивия сектор. За секторите, където производителността е по-ниска и където работодатели и синдикати биха договорили по-ниски равнища, би се избегнал този сив сектор. И обратното – даваме най-често IT-сектора за пример – там средната заплата е над 3000 лв. Но минималната е същата, докато иначе за този сектор би могла да бъде договорена по-висока минимална заплата.

- Имах предвид, че поне на пръв поглед би трябвало компаниите да стават по-привлекателни за работниците, но доколкото разбирам по-осезаеми са негативите, свързани административното повишение на МРЗ – принуждавате се да наемате хора на по-малко часове или пък да съкращавате броя на служителите?

- Аз не мога да говоря от първо лице по този въпрос, защото ние (компаниите от АИКБ) не правим така, но това показва статистиката, както и нашите социологически изследвания. В някои сектори има голям брой лица, които са наети на половин работен ден, три четвърти работен ден, а всъщност трудно може да повярваме, че всички те работят половин работен ден или три четвърти от него.

- Има ли някакви конкретни действия от страна на българското правителство към вашата идея за МРЗ по сектори и отпадане на минималните прагове?

- Има конкретни стъпки дотолкова, доколкото ние знаем и за догодина каква ще е минималната работна заплата, много ще се изненадаме, ако тя не е 650 лв. Тя е определена в средносрочната бюджетна програма още преди две години. Тоест ние сега полагаме усилия да направим така, че минималната заплата за 2022 г. да се договаря между работодатели и синдикати. По принцип имаме съгласие със синдикатите за това. Имаме и съгласие и да се договарят минимални заплати по икономически дейности, като синдикатите настояват да има единна за цялата страна минимална заплата, а другите минимални заплати по дейности да са по-високи от нея. Докато нашата позиция е, че работодателите и синдикатите трябва да бъдат оставени да договарят по икономически дейности минималните заплати и ако има единна такава, тя да е  за тези дейности, където няма споразумение. И тази единна МРЗ пак може да се определя чрез преговори на национално, а не на браншово равнище.

Ако започнат да се договарят различни минимални работни заплати по икономически дейности, със синдикатите имаме принципно съгласие да отпаднат минималните осигурителни прагове. По този въпрос имаме една идея, за която ние настояваме да е препоръчителна, а синдикатите – да е задължителна. Въпросната идея е да има и минимална работна заплата за висококвалифицирани работници, която да е по-висока от МРЗ за нискоквалифицираните работници. Съответно да има и отделна МРЗ за специалисти, т.е. общо три нива на минимални заплати.

Обръщам внимание, че в момента категориите персонал, по които все още има минимални осигурителни прагове, са 9. Същевременно икономическите дейности са 88. Ние смятаме, че икономическите дейности може да се групират в по-малък брой сектори, а категориите персонал да се групират в 3.

- Наскоро Вие заявихте в интервю, че в енергетиката „има триглав змей“ – Българският енергиен холдинг (БЕХ), фирми, свързвани от медиите с бизнесмена Христо Ковачки, и „американските централи“, заради които цената на тока за индустрията в България е сред най-високите. Работодателите от юли 2019 г. алармират за проблемите в сектора, като заради вас оставка подаде директорът на Националната електрическа компания (НЕК). Към днешна дата защо проблемите продължават да съществуват?

- От една страна причината е голяма концентрация в държавната енергетика. Всъщност ние имаме пазарна концентрация, която е обективна – на производителите АЕЦ „Козлодуй“, ТЕЦ „Марица Изток“ 2, ВЕЦ-овете на НЕК. Всички те са под шапката на БЕХ, която пък не управлява добре предлагането. Ние нямаме физически дефицит на електроенергия, а се създава изкуствено търговски дефицит и цената расте. От това се възползват определени пазарни играчи.

Преди да разкажа за действията на пазарните играчи първо искам да подчертая, че пазарът на електроенергия „Ден напред“ е референтният, най-представителният, пазар на електроенергия. Такива не са нито пазарът „В рамките на деня“, нито са дългосрочните договори. Най-много енергия се търгува на пазара „Ден напред“ и цената на тока на този пазар е определящата. Това е цената, която гледат ЕК, Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), както и търговците на електроенергия. И като се сключва договор с дадено предприятие, търговците заявяват, че ще му доставят електроенергия при цена „ден напред“ заедно с търговската надбавка. Тоест по тази цена се доставя ток на индустрията и всякакви приказки, че пазарът „ден напред“ е дребен и незначителен са проява на неразбиране и некомпетентност.

Българският пазар „Ден напред“ обаче не е добре свързан с околните държави. Очакваме в края на тази година да се получи свързаност и да може да се купува електроенергия от всички части на Европа, включително от Германия. В момента обаче сме изолирани, нямаме добра свързаност дори с Румъния. Работата на енергийните борси в Румъния и Унгария е дефазирана с един час спрямо  България. Борсите в Европа отвъд Румъния и Унгария пък работят в трети вид синхрон.

Тази несвързаност на българския пазар го прави малък и позволява на БЕХ и на групата фирми, които медиите свързват с Христо Ковачки, да го манипулират. Тази група фирми се възползват от тази ситуация. БЕХ от своя страна, вместо да увеличи предлагането на електроенергия, за да постигне разумно ниво на цените, не се държи адекватно на пазара и прави обратното.

За ТЕЦ „Марица Изток 2“ КЕВР е изчислил, че 94 лв. ѝ покриват променливите разходи, което означава, че при всяка цена над тази сума този ТЕЦ си намалява загубите. Тоест при тези постоянни разходи, които и без това се правят, ако продава над 94 лв. за мегаватчас, част от разходите ще се покрият от продажбите над тази сума.

А у нас имаме дни, в които цената на електроенергията е далеч над 135 лв. – цената, при която ТЕЦ „Марица Изток 2“ би си покривала и променливите, и постоянните разходи, че и ще печели. Има часове, в които цената на мегаватчас достига и дори превишава 200 лв. И въпреки това този ТЕЦ работи на половин, дори на една трета, от общата си мощност. Тоест той има свободни мощности, които ако работеха, хем биха нормализирали цената на пазара, хем ТЕЦ-ът би постигал положителни финансови резултати. И въпреки това такова нещо не се случва. И тук ние започваме да ставаме подозрителни защо не се прави. За да се осигури възможност на тези, които манипулират пазара, да продават скъпо ли?

Ако е така, то това е абсолютно безобразие, защото българската индустрия е ориентирана към износ. На международните пазари нашите предприятия се състезават с наши конкуренти, които доставят електроенергия на много по-ниски цени. Ако пък се фокусираме върху американските централи (ТЕЦ „Марица Изток“ 1 и 3), се вижда нещо повече – България им продава на тях електроенергия на цени, по-ниски, отколкото купуваме ние, потребителите в страната. Причината е, че към цената на електроенергията, която се доставя в страната, се добавя данък „Задължение към обществото“, който се е изродил в „Задължение към американските централи“. Това задължение е в размер на 10.70 евро на мегаватчас, като то се плаща само от българските потребители. Чуждестранните клиенти на български ток не го плащат.

Но това е някакъв вид „екстра“. И без тези 10.70 евро за първите вече три седмици на тази година сме с най-висока цена на електроенергията. Затова тази година ние вече станахме нетен вносител на електроенергия. По-рано цените бяха по-ниски и България изнасяше над 15% от произведения си ток към други страни. А днес, енергията за износ, освободена за разлика от тази за вътрешния пазар от надбавките за „американските централи“ пак е с по-високи и не можем да изнасяме ток, защото никой не иска да купува при тези цени. Дори обратното – ние внасяме по-евтин ток. За нормализирането на цените на електроенергията пречи недостатъчната свързаност на българския енергиен пазар, която би ни позволила да внасяме още повече евтин ток и да балансираме цените.

- В ситуацията, която описвате, по-голямо свързване на българската енергийна мрежа към международната определено би помогнало. Но ще реши ли това проблемите с високите цени на тока, ако държавата продължи да подкрепя негласно картелите на други фирми, както и ако продължи да се плаща държавна помощ на „американските централи“? Не трябва ли държавата да предприеме някакви мерки за нормализиране на ситуацията на пазара с ток още преди постигането на по-голяма свързаност с другите страни?

- Да, определено имаме забележки към самата държава. Нас ни притеснява, че посочената цел за постигане на свързаност е 15%. Ние трябва да се стремим към много по-голяма свързаност, защото тя дори и сега е по-голяма, но на практика не се използва. Това се нарича осигуряване на капацитети за трансграничен пренос, като теоретично и физически страната ни има такива капацитети, но след като не е осигурено от Електроенергийния системен оператор (ЕСО)  използването им, свързаността се понижава.

Тази ниска цел за постигане на свързаност е подозрителна за нас. Следим много внимателно пазара и недоволството на нашите членове е огромно. Предстои ни обсъждане и на по-радикални мерки. Нека си спомним през 2015 г. какви национални протести имаше на работодателските организации, на индустриалните предприятия срещу скока на цената на тока. В момента цената на тока всъщност е много над нивото ѝ след скока през 2015 г. От тогава тя се повишава стъпка по стъпка и ние вече сме обект на синдрома на сварената жаба. Нещата вече са преминали всякакви разумни граници и предстои да предприемем мерки. Вече сме внесли жалба срещу картела и в Европейската комисия, и в българската Комисия за защита на конкуренцията, отправили сме сигнал и до прокуратурата. Няма да престанем да алармираме обществото и да оказваме натиск за решаване на проблема. Ако това не помогне, ще трябва пак да се правят протести, колкото и да не отива на работодателите да се занимават с такива неща.

- В тази връзка в края на миналата година имаше коментари в публичното пространство, че цените на тока не са се понижили от последните протести и защо бизнесът не протестира повече. На какво се дължеше вашето привидно спокойствие досега, изчаквахте какво ще предприеме българската държава и ЕК ли?

- Алармирахме чрез медиите за тази ненормална ситуация и ако в обозримо време няма успокояване на пазара, ще предприемем действия. Особено когато в началото на февруари предприятията получат фактурите си за януари и тези, които не следят борсата и които не са разбрали какво става, го видят по фактурите си. Тогава очаквам голямо недоволство.

- По отношение на другата „глава“ – БЕХ. Според Вас какво би могъл да предприеме Холдингът конкретно за подобряване на ситуацията?

- Конкретно от БЕХ очакваме да управлява по-добре предлагането. Във възможностите на Холдинга е да управлява предлагането с цел постигане на по-разумни цени, конкурентни цени, такива, които да не убиват конкурентоспособността на българската индустрия. Тази свързаност, за която говорим, е част от дейността на Електроенергийния системен оператор (ЕСО), който е под шапката на БЕХ, т.е. свързаността също до голяма степен зависи от БЕХ.

- От края на миналата година с правителството и синдикатите обсъждате тристранно споразумение, състоящо се от 40 мерки за реформи в редица области, включително пазара на труда, трудовата миграция, енергетиката, демографията и др. Можете ли да коментирате конкретно какви са предложенията и има ли някакви непреодолими разногласия със синдикатите около приемането им?

- Нека първо обърна внимание на подхода, който предприехме този път. Този път ние всъщност решихме да постигнем съгласие между работодатели и синдикати и тогава заедно да предложим на правителството набор от предложения за реформи, които ние бихме подкрепили. Много дълго време вече, от късната пролет на миналата година до ранната есен, ние водихме преговори със синдикатите, при това на ниво лидери на организациите. Постигнахме съгласие за тези 40 мерки, предоставихме ги на правителството и сега започнаха консултации с него. Ние вече направихме две обсъждания, бързо напредваме, има редица мерки, които са одобрени от всички страни, има и други мерки, по които правителството е предложило редакции, има и трети, по които предстои дебат на секторно равнище. Намеренията са до края на месеца да финализираме предлаганите мерки.

Това ще бъдат мерки за реформи, които синдикати и работодатели ще подкрепят, ще участват в изпълнението им и ще носят солидарна отговорност. Такова споразумение не е нещо ново и непознато в Европа, национални тристранни споразумения се подписват често. В България впрочем също се е случвало. Последното такова беше за пенсионната реформа и то се изпълнява успешно, макар че всички страни бяха по малко недоволни от това, което договориха.

- По кои теми вече имате постигнато съгласие и мерките засягат ли теми като удължаване на максимално допустимия извънреден труд в България?

- За необходимите реформи в образованието имаме съгласие. Имаме съгласие и за мерките за подобряване на бизнес средата. Относно извънредния труд – това, за което сме постигнали съгласие със синдикатите и с което не виждам защо правителството да не се съгласи, е че трябва българското законодателство да се приведе в съответствие със съответните конвенции на МОТ и директиви на ЕС, т.е. да изпълняваме международното законодателство, по което сме страна. Оттам насетне обаче започват някои трудности по прилагането на това споразумение, защото то се тълкува по различен начин. Позицията на работодателите е, че ние сме против този текст, останал от далечното минало, че извънредният труд е забранен. Нито конвенцията на МОТ, нито директивите на ЕС, забраняват извънредния труд. Нещо повече – ние в България сме се самоограничили. Тоест у нас работниците полагат извънреден труд по изключение в много малко сфери, което не е адекватно спрямо днешната действителност, особено при наблюдавания недостиг на човешки ресурс.

- По-рано, когато имаше висока безработица, синдикатите много остро възразяваха на идеята извънредният труд да се разреши. Но сега, когато има недостиг на кадри, ситуацията е различна. Очевидно е, че е по-добре, ако може, да не се полага извънреден труд, защото и за предприятието е по-изгодно да няма извънреден труд, все пак той се заплаща по-скъпо. Но когато се налага, когато и работодател, и работник, са съгласни и искат да се трудят извънредно, то защо някаква трета страна трябва да им пречи?

- Разбира се, трябва да се спазват безопасните за здравето граници и затова има международни норми за минимална междудневна почивка и минимална междуседмична почивка. Ние в България обаче, освен че имаме ограничение за извънреден труд на дневно, седмично и месечно равнище, имаме и годишно ограничение. Това е абсолютно безсмислено и ненужно и такова ограничение няма в конвенции и директиви.

- Като говорим за извънреден труд и почивки, знаем, че е много наболял проблемът с хората, които използват болнични листове с цел почивка. Как ще коментирате последните данни, изнесени от социалния министър Деница Сачева, че всъщност най-много болнични около коледните и новогодишните празници са ползвали държавните служители?

- Макар и да има изключения, индустриалните предприятия по правило работят до последния петък преди Коледа. Това е всяка година, не само тази. Просто българската индустрия е експортно ориентирана и никой в ЕС между Коледа и Нова година в Европа няма да приеме продукцията ни. Така че хората са в планирана платена отпуска, предприятията като цяло се затварят, остават да работят само някои производствени участъци или само някои дежурни работници. Тоест хората използват годишния си отпуск и съответно няма смисъл да си пускат болнични. Но това не важи за държавната администрация и затова се получава такъв висок процент на болничните около коледните и новогодишните празници. Ако обаче видим данните около Гергьовден например, там картината ще е съвсем различна – много висок брой на болничните от частния сектор. Но не ни беше показан Гергьовден.

В обстойния анализ, който Националният осигурителен институт (НОИ) представи, съвсем добре се вижда, че не само държавната администрация има принос за скок от 57% на болничните в периода 2010-2018 г. при равен брой осигурени. За 2019 г. по всяка вероятност ще е още по-лоша картината, но просто отчетите за миналата година още не са приключили.

- От цитираните от Вас данни за големия скок на болничните става очевидно, че не само държавните, а и частните служители злоупотребяват с този вид документи. Четирите национално представителни работодателски организации заявихте, че няма да влизате повече в Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) до обсъждането на проблема с фалшивите болнични. От решение на Министерския съвет стана ясно, че до месец НСТС ще разгледа този въпрос. За какво ще настоявате на предстоящото заседание - първите 3 или 1 ден от болничните да са неплатени, работодателите да поемат до 15 дни годишно от болничните листове на служителите си или имате идея за някакъв трети вариант?

- Няма да настояваме нито за едното, нито за другото. Очевидно, в България няма да може да бъде обяснено, хората не искат да слушат, за да разберат, че предложението за един или няколко дни отложено плащане на болничните е по-добре за самите тях, т.е. за коректните от тях. Затова ние се отказваме от тази идея, която само ще минира пътя към осъществяването на другите възможни мерки.

Няма една-единствена мярка, която да реши проблема. Сега ние сме предложили 16 мерки за ограничаване на злоупотребите с болнични листове. Горе-долу толкова предложения представи и НОИ, като някои от тях се припокриват. От тези 16 предложени от нас мерки не всички са наши, тъй като ние припознахме 3 идеи на Българския лекарски съюз (БЛС), както и 3 на Асоциацията по трудова медицина. Като цяло сме обобщили това, което смятаме, че ще работи.

Много е важно работодателят навреме да научава за това, че даден работник няма да дойде на работа, а не чак след 2-3 работни дни да разбере защо го няма. Според действащите в момента правила служителят може да уведоми своя работодател, че е в болничен, чак на втория работен ден. Ние искаме в момента, в който се издава болничен лист, както по електронен път информация се изпраща в НОИ, така тя да се изпраща и до работодателя. Другото много важно е, когато има нарушение, да има и санкции. В момента един човек, който се води в болничен, дори и да се снима на плажа в добра компания и добро здраве, болничният лист трябва да му се изплати. Няма норма, според която той трябва да бъде санкциониран, че не спазва предписания му от лекаря болничен режим „домашен стационар“. Санкции обаче трябва да има както за служителите, които злоупотребяват, така и за лекарите, които издават болнични листове на здрави хора.

Много различен е контролът при късите болнични, до 7 дни – тези, при които е отчетен най-голям ръст, и при дългите, между 7 и 30  и над 30 дни. Наблюдава се нарастване в броя на късите болнични, но пък се увеличават и дългите, които поради много си дни също утежняват ситуацията. Късите имат по-голям принос в ръста на листовете, а дългите – в ръста на дните общо.

При дългите болнични листове има време за контрол и проверка, там може да се стигне до ефективни санкции. Докато при късите е много трудно – ако в момента, в който издава болничния лист, чрез някакви нови специални разузнавателни средства лекарят не бъде заловен и изобличен, даже и след половин час да се установи, че „болният“ служител е в добро здраве и играе футбол, то и той и лекаря, изписал болничния ще твърдят, че изведнъж рязко и неочаквано се е подобрило състоянието на „болния“.

- Тоест занапред подходът към решаването на проблема с фалшивите болнични ще е по-скоро комплексен в партньорство с други институции и организации? Какви стъпки планирате да предприемете по тази нова стратегия?

- Ние ще се стремим да намерим съгласие за набор от мерки, които да спомогнат за решаване на проблема. Сред тези мерки е участие на работодателите в контрола. В съществуващите районни комисии към Регионалните здравни инспекции (РЗИ) няма представители на работодателите, тези комисии са някак си вътрешноведомствени. Ще искаме също така да се прави анализ на риска, да се отговаря на въпроси, като например защо болничните в едно предприятие са повече, отколкото в друго, в което се извършва същата дейност при същите условия на труд. Или защо в една административна област има, при равен брой осигурени два пъти повече болнични, отколкото в друга.

Искам да подчертая нещо, което като че ли не се разбира напълно. Проблемът не е само в това, че се „източват“ предприятията и НОИ чрез болнични листа. Когато здрав човек се прави на болен, то той краде – веднъж от своите колеги в предприятието, защото те изработват парите, които работодателят му ще му плати за първите три дни от болничния, и още веднъж от цялото общество, което колективно внася в НОИ за обезщетения след третия ден. Но това е само половината проблем. Другата половина, която не се осъзнава изцяло, е че когато масово се отсъства от работа без уважителни причини, без да е планирано това, то се нарушават работните графици. Вследствие на това предприятието не може да изпълни поръчки и по този начин всички работници страдат – хем непряко плащат за отсъстващите им колеги, хем изработват по-малко продукция, защото някои участъци не могат да бъдат пуснати. Стига се и до извънреден труд.

Направили сме груби изчисления, че заради тези „сътресения“ в предприятията пропуснатите ползи за българската икономика са в размер на около 1 млрд. лв. брутен вътрешен продукт за година. С толкова може да се увеличи БВП за година, ако отчетеният ръст на болничните бе наполовина. И не говоря всички болнични ако бяха наполовина, а само тези, допринесли за регистрирания растеж през последните 10 години.

- Когато ЕК излезе с предложенията си за „единна минимална работна заплата“, Вие изказахте мнение, че повдигането на тази тема всъщност отклонява вниманието от т.нар. „зелена сделка“ и рисковете, които тя крие за българската енергетика. Какви са заплахите, които виждате в този нов пакт?

- България е държавата, която ще претърпи най-големи щети от тази „зелена сделка“. Това всъщност не е никаква сделка, защото тя не е договаряна, а ни е спусната. Според официалните данни делът на въглищните централи в енергетиката ни е 45%, което е четвъртото най-добро „постижение“, но с обратен знак, в Европа – ние сме сред четирите държави с най-голям дял на въглищната електроенергия. Това означава, че сме сред четирите страни, които ще трябва да извършат най-дълъг, мащабен преход за понижаване на дела на въглищата в енергетиката, което ще струва много пари. Според изчисленията на Министерството на енергетиката до 2030 г. за този преход ще са необходими около 20 млрд. евро. Финансовата помощ на ЕС за тази цел е под 0.5 млрд. евро.

Като тези сметки не са пълни, тъй като те не включват всичко. „Зелената сделка“  не засяга само енергетиката, а и селското стопанство и транспорта и др. сектори. Тоест ние сме страната с най-ниска производителност в ЕС, най-слаба икономика, колкото и да сме доволни от темповете, с които растем. Имаме най-нисък БВП на глава от населението, а в същото време трябва да извършим най-мащабен преход, за който обаче никой не плаща.

Големият въпрос е какво ще постигне Европа като цяло, защото на границата мръсния въздух няма кой да го спре. Понижението на замърсяването благодарение на спирането на въглищни централи в Европа само един Китай е успявал да го компенсира през годините досега, а какво остава ако вземем предвид и другите страни извън Стария континент. Ако преходът към по-екологични енергийни източници не се извършва в световен мащаб, то Европа още повече ще се деиндустриализира , ще изгуби икономическа сила и все по-малко ще може да влияе на световните дела.

Ние ставаме все по-дребни и незначителни – БВП на Европа расте с малко над 1%, а световната икономика расте с 3%. Нито САЩ ще се съобразяват с нас, нито Китай, нито Русия и как ние ще променим света, ако ставаме все по-дребни и незначителни? Освен това при 20% дял от световния БВП и при 7% от световното население, Европа прави  40% от световните социални разходи.

Така че за нас темата е как да увеличим продуктивността, икономическият растеж, да заздравим европейската индустрия, за да можем да влияем на световните проблеми, а и да можем да продължим да правим тези социални разходи. Тази „зелена сделка“ рискува съвсем да деиндустриализира Европа. За нас важните теми са изготвяне на нова индустриална стратегия, стратегия за насърчаване на малките и средни предприятия, докато темата за минималната работна заплата е една безплодна дискусия, която няма да доведе до резултат. Това се знае предварително и за нас това е лицемерие и демагогия на европейско ниво.

- Като човек, запознат отвътре със състоянието  на българската бизнес среда и икономика, според Вас постижимо ли е на този етап намерението на България да влезе във валутния механизъм ERM ІІ (т.нар. „чакалня за Еврозоната“) тази пролет?

- Да, напълно постижимо е това намерение и нашите очаквания също са тази пролет да бъдем допуснати до „чакалнята за Еврозоната“. Имаше преглед на активите във финансовия сектор, бяха ни дадени предписания, където имаше проблеми, въпросните предписания се изпълняват, а всички други формални критерии сме ги изпълнили отдавна. Направена е в законодателството необходимата промяна за публичните предприятия например. Разбира се, това е политическо решение, пак може да се случи нещо, но като че ли вече няма никакви причини да не се осъществи влизането ни в ERM ІІ. Това впрочем е една от 40-те мерки, които обсъдихме със синдикатите – национален приоритет за влизане на България в ERM ІІ, Шенгенското пространство и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Кога ще се влезе  от ERM ІІ в Еврозоната е въпрос на подходящ момент, но трябва да сме вече  в „чакалнята“, за да можем да влезем в Еврозоната когато дойде моментът.