Потомък на Стоян Михайловски за текста на „Върви народе възродени”

Христо Михайловски е потомък на автора на текста на „Върви народе възродени” Стоян Михайловски и на Иларион Макариополски.

Екип на NOVA се срещна с Христо Михайловски в Созопол.

„Моят прадядо е брат на Никола Михайловски, който е бащата  на Стоян Михайловски, от същите тези братя, също това поколение е и Иларион Макариополски. Те са били основно търговци. Работили са основно в град Елена. Там турците са имали свой наместник и самите чорбаджии на Елена са определяли кой да ги управлява”, разказва Христо Михайловски.

Именно в Елена на 7 януари 1856 година се ражда авторът на текста на „Върви народе възродени” Стоян Михайловски, който впоследствие става виден писател, публицист и общественик, поет-философ и сатирик, майстор на баснята и епиграмата.

През 1892 г., когато е преподавател по френски език в Русенската мъжка гимназия написва възторженото стихотворение „Кирил и Методий” с първи стих „Върви, народе възродени…“. То е публикувано като „Проект за български всеучилищен химн”.

„То е отражение на целия живот на Стоян Михайловски. Аз си мисля, че той възхвалява едни велики моменти, едни много силни моменти от историята на нашата страна. Имам предвид 9,10,11 век,когато България става една много силна държава, първоначално с меч, но в последствие с духовност. След това той отбелязва годините на нашето възраждане, които са 19 век. Също така той споменава и силата на българския дух по време на турското робство, когато целият наш род, включително  и чичовците, успяваме да устоим българската духовност, да не бъде превзета тогава от гръцките духовници. Те. в това стихотворение той отразява своята кауза, своя живот. Може би заради това текстът е толкова искрен, толкова желан и толкова близък до хората”, разказва Христо Михайловски.

Стоян Михайловски е избиран три пъти за член на народното събрание, припомня неговият потомък

 „Той не случайно казва: „В една правова държава не е достатъчно правата да бъдат написани на хартия. Те първо трябва да бъдат написани в сърцата. Това прави той. Тъй със своето сърце написва именно и със своята вяра, със своята кауза написва това стихотворение и тази песен”, заявява Христо Михайловск.

Девет години по-късно, през 1901 г., композиторът Панайот Пипков – тогава учител по музика в едно ловешко училище, вдъхновен от творбата на Михайловски, написва на един дъх музиката към текста. Така се ражда химнът на просветата, който се пее и до днес.

Репортер: Цеца Алексова

Абонирайте се БЕЗПЛАТНО за информационния бюлетин на nova.bg ТУК, за да получавате най-важните новини от деня на електронната си поща.