Обръщението е изпратено до Столичния общински съвет

Инициативен комитет предлага на Столичния общински съвет в София . Това се казва в обръщение на Инициативния комитет, изпратена от историка проф. Пламен Павлов. 

NOVA публикува целия текст на обръщението без редакторска намеса:

Уважаеми госпожи и господа съветници от Столичния общински съвет,

От векове прочутият духовен отец, проповедник и лечител св. Иван (Йоан) Рилски е почитан като небесен застъпник на нашия народ и държава. Цели професионални общности, например българските медици и миньорите, са приели св. Иван Рилски за свой патрон и покровител. Името на нашия национален светец е носено от десетки църкви, училища, болници и т.н. в цялата страна, както и от български дружества и храмове в чужбина.

Св. Иван е роден около 876 г. в. Скрино, Дупнишко (Кюстендилска обл.). Приема монашеството в манастира “Св. Димитър” при Бобошево, а по-късно търси уединение на различни места – при Земен, Перник, в планината Витоша, най-накрая във “Великата Рилска пустиня”. Славата му на мъдрец и лечител привлича търсещи утеха отблизо и далеч. Събират се негови последователи, с което възниква Рилският манастир – крепост на Христовата вяра и българската народност. “Като посял добре (...) и извършил големи и преславни чудеса, и като достигнал до дълбока старост…” св. Иван се оттегля в уединение до смъртта си на 18 август 946 г. В своя “Завет” св. Иван ни е оставил послания, израз на морална сила, мъдрост и човеколюбие: “Най-много се пазете от сребролюбивата змия, защото сребролюбието е корен на всички злини...” И още нещо, което звучи актуално и днес: “Избирайте си наставници и си поставяйте началници, които Бог ви покаже, /…/ превъзхождащи всички по разум и духовно разсъждение...”

Св. Иван Рилски е канонизиран скоро след смъртта си, а мощите му са пренесени в Средец/София – според едни учени още при цар Петър, според други – около 989–992 г. от цар Самуил и патриарх Герман–Гаврил. След превземането на Велики Преслав от Византия през 971 г. Средец е временна столица на царството и резиденция на българските патриарси. Търсената закрила от св. Иван Рилски е акт на утвърждаване на държавността в тежките години на борбата с византийската агресия, а т.нар. Средецка служба е най-ранният паметник в прослава на “всесветото светило на света” и “Средецка слава”… Отначало светите мощи са в древната базилика “Св. София”, по-късно в храма “Св. Апостол и евангелист Лука”, около която възниква манастир. Светата обител получава подкрепа от императорите Алексий I Комнин (1081-1118) и Мануил І Комнин (1143-1180). В средата на ХІІ в. при градски пожар църквата понася сериозни щети, а „… известният Груд…“, български болярин от Македония, дарява средства за нейния ремонт. Пред мощите на светеца е доведен тежко болният Георги Скилица, византийският управител на Средец, който оздравява и в знак на благодарност създава гръцко житие на светеца, запазено в старобългарски превод. През 1183 г. нахлулите в пределите на Византия унгарци отнасят светите мощи в Естергом (Гран), но две години по-късно са върнати в Средец. И ако през ХІІ в. Унгарският католически архиепископ е бил резервиран към православния отец, в началото на ХХІ в. за папа Йоан Павел ІІ св. Иван Рилски е „... пример за подражание вече повече от 1000 години за всички монаси в Европа и по целия свят...” Знае се, че манастирът е бил изграден близо до лековитите минерални извори. През 1567 г. в района е изградена джамията “Баня баши”. Факт е, че през 1578 г. близо до джамията е имало църква „Св. Йоан“, както отбелязва немският пътешественик Стефан Герлах. Според археолозите храмът се е намирал западно от бул. „Мария Луиза“ и близо до ул. „Пиротска“.

През 1195 г. мощите на рилския чудотворец са пренесени в новата столица Търново от цар Асен, а шествието се превръща в тържествен акт на възобновената българска държавност. Раклата на св. Иван е положена в новоизградена църква на негово име на хълма Трапезица, където пребивават близо три столетия. От Търново славата на светеца отеква в Сърбия, Влашко, Молдова, руските княжества, на Атон и на други места. След завладяването на Търново от османските турци (17 юли 1393 г.) мощите на св. Иван са преместени от Трапезица в храм, посветен на неговата памет, в ареала на църквата “Св. Апостоли Петър и Павел”. През 1469 г. рилското монашеско братство получава султанско разрешение да пренесе светите мощи в Рилския манастир. Шествието преминава през дунавския Никопол, Плевен, Луковит, Карлуковския манастир, Враца… Навсякъде се стичат хиляди българи в израз на волята на поробените ни прадеди да опазят праотеческата вяра и народност. В София, последната “спирка” преди Рилската обител, светата ракла шест дни е обект на всенародна почит в тогавашната митрополитска църква – ротондата “Св. Георги”, днес в двора на хотел “Шератън” и Президентството.

Връзката на св. Иван и неговия култ със София е категорична и основополагаща. Тя е карала книжовниците да величаят скромния отшелник като „средецка слава“ и „средецко светило“! От днешна София цар Петър (927-969) потегля към Рила, за да търси съвет от мъдрия отшелник. Повече от два века мощите на светеца привличат в града поклонници, сред които двама византийски императори и един унгарски крал. Повече от парадоксално е обаче, че днес в столицата отсъства дори най-скромен знак за светата обител, пазела векове паметта за св. Иван Рилски. В района на някогашната манастирска обител е крайно време бъде поставен паметен знак, посветен на нашия национален светец.

Уважаеми госпожи и господа съветници,

Разчитаме на Вашата добра воля и съпричастност представената идея да бъде осъществена във връзка с летния празник на св. Иван Рилски, денят на неговото успение – 18 август 2021 г.

30.11.2020 г.

От името на инициативния комитет:

проф. Пламен Павлов /историк, ВТУ „Св.св. Кирил и Методий“, председател на Сдружение „Кръг Будител“/
Ани Салич /журналист, „Нова телевизия“/
Георги Ангелов /водещ на „История БГ“ – БНТ/
проф. Николай Овчаров /археолог и историк, Национален археологически институт при БАН/
проф. Милияна Каймакамова /историк, СУ „Св. Климент Охридски“/
доц. Георги Николов /историк, СУ „Св. Климент Охридски“/
проф. Александър Николов /историк, СУ „Св. Климент Охридски“/
доц. Николай Кънев /историк, ВТУ „Св.св. Кирил и Методий“, декан на Историческия факултет/
д-р Румен Манов /историк/
проф. арх. Николай Тулешков /историк на архитектурата/
Деян Енев /писател/
Цветан Томчев /фотограф, в. „Труд“/
Мариела Балева /журналист, в. „Труд“/
Петър Стаматов /гл.ред. на портал „Еврочикаго“ – САЩ/

За да научавате първи новините от България и света, изтеглете новото приложение на NOVA - за Android ТУК или iOS (Apple) ТУК.

Абонирайте се БЕЗПЛАТНО за информационния бюлетин на nova.bg ТУК, за да получавате най-важните новини от деня на електронната си поща.

Източник: Агенция "Фокус"