Кацаров: Ваксинацията на възрастните не беше приоритет и това ни коства 10 000 човешки живота (ВИДЕО)

„България е допуснала основни грешки при ваксинацията. Сред тях са договарянето на ваксините и грешни приоритети. Тази грешка коства 10 000 човешки животи. Приоритет на ваксинирането на възрастните беше даден едва през май”. Това заяви здравният министър Стойчо Кацаров от паламентарната трибуна. Той бе поканен на изслушване, за да разясни каква е подготовката на системата за евентуална нова вълна на COVID-19. 

Признаха за грешка при отчитането на броя ваксинирани у нас

"Общо около 50 000 души, работещи в сферата на здравеопазването, са ваксинирани в първата фаза. Във втората са имунизирани над 30 000 души. На 8 февруари Националният ваксинационен щаб взима решение фазите да отпаднат и който, където може, да иде и да се ваксинира", обясни той.

Според него първата голяма грешка е свързана с договарянето на ваксините. България е дала приоритет на AstraZeneca за сметка на останалите препарати, които впоследствие са одобрени.

"По тази причина, в началото на януари, поради закъснялата регистрация на ваксината и намалената първоначална заявка на Pfizer, България остава с малко количество ваксини. През януари са извършени ваксинации на над 30 000 души. За февруари поставянето на ваксините достига до 172 000 - т.е. общо около 200 000 души са получили първа доза", обясни Кацаров.

Като втора грешка той посочи, че България не е дала приоритет на най-уязвимата група - хората над 60-годишна възраст и тези с хронични заболявания. "Това е голяма грешка, защото над 80% от починалите от COVID-19 са хора над 60-годишна възраст. Затова всички страни, освен България, са дали приоритет на възрастните хора. Когато ваксинираш възрастните, не само намаляваш разпространението на вируса, но и намаляваш смъртността", посочи здравният министър.

Кантарджиев: Измина последната спокойна седмица по отношение на COVID-19

Според него недобрата логистика е третата грешка. Той определи като разбираемо и нормално да има пропуски, но те трябвало да бъдат поправени своевременно.

"Това, което България направи, е да жертва възрастното поколение. Ние имунизирахме предимно младите и активните хора в продължение на 5 месеца. Имунизирахме спортисти, изпращаха се мобилни екипи в разни фирми. Изцяло беше изоставен процесът да се защитят най-уязвимите групи", смята д-р Кацаров.

Отговорът дойде от бившия здравен министър проф. Костадин Ангелов. Той обвини наследника си, че с промените във ваксинационния план е спрял темпа на имунизиране. „По отношение на ваксинирането на хората над 60-годишна възраст, Вие направихте едно голямо нищо. За сметка на това „нищо" отказахте и разколебахте стотици хиляди млади хора да се ваксинират навреме”, каза още Ангелов.

Кацаров обаче се похвали със скок на имунизираните възрастни хора само 2 месеца след заповедта му да са с предимство в кабинетите. „Това предполага, че при следваща вълна, каквато очакваме да има, това е основание да очакваме по-ниска смъртност”, посочи той.

За добрите резултати щял да допринесе и новият план за овладяване на пандемията. „Да се сложи край на лошите практики вечерта да се обявява, че утре се отваря или затваря”, коментира той.

А от ГЕРБ обвиниха министерството, че представения план за действие бил взаимстван от предишното ръководство. „Твърдя, че вашият план е изграден именно върху този план и може би 80% от написаното в нашия план го има и във вашия план”, заяви Костадин Ангелов.

В спора се включиха и здравни експерти от други партии.

„Влязохме в същността на здравеопазването - там нямаше „ваши" и „наши" и накрая като започнахме да дискутираме пак почнахме на „наши" и „ваши". Хора, здравеопазването изисква консенсус”, каза Александър Симидчиев.

„Краткият ми коментар за плана е, че не, той не е добър. Той не покрива изискванията на населението, а в крайна сметка нас ни интересува как живее народът”, коментира Андрей Чорбанов.

Пред депутатите Кацаров посочи, че е направена оценка на рисковете, според която е изготвен план.

На въпрос на депутата от ГЕРБ - СДС Деница Сачева за износът на ваксини към трети страни, здравният министър отговори, че има риск за унищожаване на 22 хиляди ваксини на AstraZeneca поради изтичащ срок на годност в края на юли. Кацаров посочи, че за други видове ваксини в момента няма такъв риск, но при всички положения се налагало част от ваксините да бъдат дарени или продадени на трети страни.

По отношение на доставките, които България все още не е получила, е задействана процедура по "предварително разпределение", каза още здравният министър. Той обясни, че това ще позволи на следващото правителство да не бъде изправено пред необходимостта от унищожаване на ваксините, което по думите му е най-лошият вариант. Министърът коментира въведените във Франция, Гърция задължителни ваксинации. По думите му това не е необосновано, а е свързано с риска от предаване на зараза на други хора.

"Вие, като Народно събрание, може да обмислите и подобен тип мерки, ако е необходимо, но аз продължавам да бъда привърженик на това да остане доброволна ваксинацията. Нека се опитаме да убедим хората да направят това, защото чувстват че това е правилно", заяви министър Кацаров.

Според Кацаров COVID-19 е основание да се бърза с реформите. Министърът отчете кои са двата основни риска пред следващата пандемична вълна на коронавирус.

"Единият основен риск е ваксинацията. Ниският процес на ваксинация увеличава риска от лоши резултати в следваща пандемична вълна. Ако този процес не бъде ускорен в този летен прозорец, няма да имаме добра основа при навлизането в следващата пандемична вълна”, каза още Кацаров. Според него вторият голям риск е лошото управление на кризата. По думите му, ако планът, бъде изпълняван, вероятно ще премахне втория голям риск от лошо управление на кризата.

 "Третият голям риск е изключително лошото състояние на здравната система. Този риск не може да бъде преодолян в рамките на месец или два. Здравната ни система е тежко дебалансирана, лошо организирана, лошо структурирана и зле финансирана", подчерта още министърът.

Здравният министър посочи пред депутатите още, че задълженията на болниците към края на първото тримесечие са 582 млн. лв.

"Това са задълженията на всички държавни болници в страната, от тях просрочени са 76 млн. лв. Падежът на задължението е минал. За миналата година от началото на миналата година досега държавните болници са получили от НЗОК финансиране в размер на 1 млрд. и 470 млн. лв. - за плащане за дейност. Отделно от това държавните болници са получили субсидиране", каза още Стойчо Кацаров.

"Нещата никак не са добре в здравната система, никак не са добре в болничната сфера, никак не са добре по отношение на държавните болници. Една голяма част от тях са лошо управлявани, намират се в лошо финансово състояние и не осигуряват медицинска помощ с необходимото качество", добави здравният министър.

Според него, въпреки щедрото финансиране, състоянието на болниците не е добро. "Това говори само за неефективност на управлението на тези структури като цяло", посочи още Кацаров.

ВСИЧКО ЗА КОРОНАВИРУСА У НАС И ПО СВЕТА ЧЕТЕТЕ ТУК

ВСИЧКО ЗА ВАКСИНИТЕ СРЕЩУ COVID-19 ЧЕТЕТЕ ТУК