Почитаме паметта на жертвите на комунизма

Навършват се 77 години от деня, в който Народният съд осъжда на смърт регенти, депутати, министри, генерали и общественици. Присъдите са изпълнени същия ден. Той се отбелязва от 2011 година по инициатива на първия демократично избран президент д-р Желю Желев, както и на наследника му на поста Петър Стоянов.

КРАЯТ НА ЕДНА ЕПОХА: Отбелязваме 32 години от падането на Комунизма

По данни на „Държавна сигурност", само за девет месеца през 1945 г. над 28 хил. души са изселени от родните им места, а други няколко хиляди изчезват безследно. Едва 18-годишен, бащата на Балчо Балчев е арестуван и отведен в полицията в Хасково.

„По доноси, че е пеел коледарски песни и е чел земеделска литература. Младо момче. И оттам - нататък без съд и присъда”, разказва Балчев.

Двете години в лагера в Белене оставят незаличим отпечатък в живота на младия мъж. „Бях трети-четвърти клас в Ямбол, моят роден град, когато дойде партийният секретар и в една кафява амбалажна хартия раздаде един червен плат, който се оказа, че трябва да бъде знаме и на другия ден - 9 септември, да бъде провесен от балкона на нашия етаж”, казва той.

Вместо червено знаме, на следващия ден от балкона се развял българският флаг, разказва Балчо Балчев.  „Никой не може да направи две крачки напред, като хората, ако не познава миналото”, смята той.

За Симеон Съйнов годините на комунизма носят горчивия спомен за една неизпълнена по чудо смъртна присъда. Баща му бил заклеймен като враг на народа, защото носел на ревера си значка на легионер. „Те са били и националисти, и прогермански настроени. Преди всичко са държали на България, това им е било основното верую”, коментира Съйнов.

В памет на всички лагерници в Белене, както и на хилядите жертви на комунистическия режим, панихида беше отслужена и на мястото на някогашния концентрационен лагер.