За последните години са съкратени редица автобусни линии

В България горивото се оказва най-евтино, но пък минималната работна заплата е най-ниска. Резултатите вече са налице. Ако добавим към скока на горивата , поскъпването на консумативите и резервните части, повишаването на разходите за работна заплата и намаляващия брой на пътниците заради пандемията - всичко това кара много от автобусните превозвачи да повишават цени на билети и дори да съкращават цели автобусни линни. Сред най-потърпевшите се оказват хората от селата в Северозападна България.  

„Много е тъжно! Просто е плачевно! Плачевно”. Така Нора Нинова от село Ботуня обяснява как изглежда проблемът с липсата на автобуси за населеното място вече от години. Сега само двете изоставени спирки напомнят, че някога в селото е имало обществен транспорт.

„Тука се събираха хора, очакват някакъв превоз, но уви! Няма”, коментира тя.  

„Лошото е за възрастните хора, които са тука да нямат такъв шанс евентуално да посетят областния град”, добавя кметът на селото Ивайло Диманов.

За да стигнат до Враца например хората трябва да минат двойно пътя. Вместо шосейните 22 километра от селото, пътуват 20 до общинския център – Криводол и още толкова с влак до областния град. Или с някакъв друг превоз стигат до село Бели Извор и от там се качват на влака. Пресмятат, че поскъпването на автобусния билет за тези, които имат такъв транспорт ще е по-малко от това, което трябва да платят те.

Опитали да уговорят частни превозвачи за автобусна линия поне 2 пъти седмично, но те отказали заради лошия път. Затова от няколко години вече колата на кмета се ползва за безплатно такси, линейка и дори катафалка.  

„Някой ден ние ще изчезнем като административна единица. Виждате, сами виждате, че достъпът до селото е труден и дотациите от страна на общината и държавата са нулеви. Така, че автобуси няма да има никога. Ще купуваме каруци, магарета, коне и ще се придвижваме по някакъв начин в 21-ви век”, добавя кметът.

Въпреки, че е точно под Балкана, селото не попада сред планинските, за да получи пари за транспорт от държавата. Общината със скромен бюджет не може да си позволи да финансира автобусните линии и положението е такова във всичките 14 села.

С повече от 50 процента е намалял и пътникопотокът по автогарите в страната. Над 40% от курсовете на автогарата в Димитровград са изчезнали през последните години.

Една от засегнатите области е и Пазарджик. Повечето фирми за превоз се оплакват, че вече съкращават линии и разреждат автобусите заради непрекъснато нараставащите разходи. Десетки селища в областта останаха без автобусен превоз. Над 10 линии бяха спрени, а по други- автобусите драстично са орязани и разредени. Причините – високите цени на горивата, намаленият пътникопоток и липсата на средства за субсидиране на автобусните линии от държавата през общините.

Пазарджишкото село Боримечково е откъснато от света. Макар, че се намира на 37-километра от областния град от две години насам автобус до тук не стига.

75-годишната Милена Угорелкова преди месец се разболяла. Сега се налага да отиде на кнотролен преглед при специалист в болницата в града. От пенсията си е заделила пари, за да плати на съседи, които имат автомобил, за да я закарат.

В селото живеят над 600 души. Събирали подписка да им отпуснат автобус, но резултат от общината няма. Учениците 20 на брой пътуват с училищния рейс до съседното село.  Работещите като пощенската служителка на Боримечково се налага често сами да търсят транспорт, за да стигнат до града.

„Търся си хора и плащам. Транспортът до града е на цената на автобуса. Плащаш отиване и връщане и това е. Няма друг начин. Друго спасение няма”, обясни пощенският служител Светла Танева.

Стойно Гигов, който вози хората до няколко села в панагюрския район разказва, че често рейсът пътува празен.

Поради тази причина в Пазарджишка област по много от линиите автобусите драстично са орязани и разредени.

„При 190 курса дневно преди началото на пандемията, днес през транспортния възел преминават 120 курса, което е намаление с 40 %. Най-силно редуцирани са курсовете по направление от Пазарджик към Пловдив, Велинград, Пещера и София”, коментира Снежана Гумнерова, „Връзки с обществеността” на автогара Пазарджик.

Освен, че субсидиите, които държавата отпуска за автобусните превози не са индексирани, другият фактор, който браншът изтъква са повишаващите се разходи.

"Само разходите за фонд работна заплата са се увеличили с 30 % през последните две-три години. Разходите за застраховки са се повишили с 23 на сто.От 2020 година фирмите- превозвачи заплащат и начисляваните им тол такси. Така че сами разбирате, че цената на дизела е само част от пъзела”, добавя тя.

От бранша алармират и за друг проблем. Масово шофьори напускат заради ниските заплати.

Повече вижте във видеото.

За да научавате първи новините от България и света, изтеглете новото приложение на NOVA - за Android ТУК, iOS (Apple) ТУК и HUAWEI AppGallery ТУК.