Ще можем да обменим парите, които имаме, в банки и пощенски клонове безплатно, заяви Атанас Пеканов
Пет месеца преди да приемем еврото и 1 година, след като направим това, цените по рафтовете в магазините и на касовите бележки ще трябва да са и в евро, и в левове. А 1 месец, след като официално въведем еврото, все още ще можем да плащаме в левове, но ще ни връщат рестото в евро. Това обясни вицепремиерът по управление на европейските средства Атанас Пеканов в предаването „Здравей, България”.
Той определи решението на депутатите от четвъртък за ускоряване на приемането на еврото като много важно. И обясни, че се работи за това единната валута да влезе в обращение през 2024 г.
„Когато официално въведем еврото, всички плащания стават в евро, заплатите и пенсиите ще идват в евро. Пет месеца преди да влезем, цените ще бъдат показвани и в двете валути. На касовата бележка ще има отново цените и в евро, и в левове, ще има QR код, който показва обменния курс. Ще могат да се подават сигнали във финансовото министерство, ако видим, че курсът не е този, който трябва. Това ще продължи 1 година, след като сме влезли”, заяви Пеканов.
Шест месеца след присъединяването ни към Еврозоната обмяната на левове в евро ще е безплатна във всички банки и пощенски клонове.
При злоупотреби на търговци с курса, може да се затварят обекти. „В някои страни се залагат черни списъци, в които се описват всички обекти, злоупотребяващи с курса”, обясни Пеканов. Ще има и телефонна линия, на която гражданите да се обаждат, ако забележат нарушение.
За лихвите по кредитите
По отношение на кредитите, министър Пеканов обясни, че месечните вноски ще започнат да падат. „Ако общите лихвени условия в страната се намалят, а те ще се намалят, и гражданите имат възможност за предоговаряне или за променлива лихва, те ще спечелят от това. Вместо да се рефинансира или финансира, кредитът им на 10%, ще е на 8, 7 или 5%. Всички договори трябва да се обновят, без да бъдат ощетени потребителите”, обясни Пеканов.
Скоро ще започне и изборът на символа, който ще бъде на българските евромонети.
Иван Церов е от врачанското село Вировско. Всеки лев, който е изкарал от своя малък семеен магазин, е вложил в двора си.
„Донасяли са ми в магазина евро. Като българския лев е по форма. Но по съдържание мисля, че не е точно така“, твърди Иван Церов.
Скоро ще навърши 82 години. През целия си живот винаги е използвал само една валута. И не крие притеснението си от еврото. „Малко трудно ще ни бъде. Защото очакваме, че животът ще стане малко по-скъп. От управляващите зависи какво ще направят”, заяви Церов.
Целевата дата за приемане на еврото е 1 януари, 2024 година. Очаква се смяната на валутата да стане при курс от 1,95583 лева за 1 евро.
„Той е фиксиран вече, това е курсът. Само при този курс ще влезем в еврото“, категоричен е вицепремиерът по управление на европейските средства Атанас Пеканов.
Синдикатите подкрепиха приемането на еврото. И прогнозираха, че смяната на валутата ще доведе до минимална инфлация. „Между 0,1 по памет е в Естония и до 0,23 - в Латвия. Това е инфлация, предизвикана от влизането в еврозоната. Естествено, става дума за най-евтините стоки. Кафе, минерална вода - да, там ще върви нагоре“, посочи Пламен Димитров, президент на КНСБ.
Част от икономистите обаче се опасяват, че при нестабилни пазари и при неправилно подбрана дата за приемане на еврото инфлацията може да е значително по-висока.
„Може да се получи така, че вместо в момента да имаме 18-19 процента инфлация, да имаме 28-29 процента. Има вариант да обеднеем след приемането на еврото и то е, ако не сме предвидили какво се случва с инфлацията“, категоричен е икономистът Стоян Панчев.
Според него преди влизането в еврозоната е нужно да се направи ясен икономически анализ.
Повече гледайте във видеата.
Новините на NOVA - вече в Instagram, Twitter, Telegram и Viber - последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook.