По думите ѝ в такъв случай дефицитът би бил около 6,4%, а това прави около 13-14 млрд.

Ако се наложи да бъде приет удължителен закон за бюджета, Народното събрание трябва да  определи лимит за теглене на нов дълг - на дефицит около 6,4%. Това прави около 13-14 млрд., каза в кулоарите на парламента финансовият министър Росица Велкова.

"Двете най-големи парламентарни групи твърдят, че ще търсят вариант за постигане на 3% дефицит на начислена основа. Технически няма как да има увеличение на изплащаните средства с 20%, защото сме по силата на удължителен закон. Само при изменения и допълнения може да стане", обясни тя.  

"Никога не съм имала притеснения, че по линия на изпълнението няма да бъде постигнат по-нисък дефицит от разчетения, тъй като вече се виждаше, че има проблем с усвояване и извършване на разходите по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). Има спестявания и в разходите на европейските средства. Така че целта, която си бяхме поставили в Министерство на финансите (МФ) за 2022 г., беше дефицитът да бъде под 3% на начислена основа", каза Велкова по време на изслушването ѝ в парламента.

„Проблемът, който идва в 2023 г. и следващи години, е, че неща, които не са се реализирали като разход през 2022 г., с ускорени темпове трябва да се случат през следващите години“, каза Велкова и добави, че такъв пример е ПВУ, защото към момента той трябва да приключи на 31 декември 2026 г.

Служебното правителство внася бюджет с дефицит 6,4%

Служебният финансов министър посочи, че фискалният резерв на България намалява. В началото на годината той е бил 11,9 млрд. лв., от които 10,8 млрд. лв. - в сметки на Българската народна банка (БНБ). Към месец май резервът вече е около 10,3 млрд. лв., а в сметки на БНБ има 9,6 млрд. лв. Велкова обясни спада основно с разходите за пенсии, които са 1,4 млрд. лв.

Тя съобщи още, че се отчита понижение и на приходите от ДДС, като посочи, че към 30 април те са 4,9 млрд. лв., или със 143 млн. лв. по-малко спрямо същия период през 2022 г.

Велкова отбеляза, че максимално са напрегнали приходната част в частта данъчно-осигурителни вноски. „Няма резерви за постигане на по-високи приходи, които сме разчели в проектозакона за Бюджет 2023. Ако няма не се направи промяна на данъчното законодателство, няма да има резерви в приходната част на Закона за бюджета“, заяви тя.

 

 

Велкова е категорична, че ако до 11 юни не бъде приет бюджет за 2023 г., България трябва да премине към нулево салдо от 12 юни, което означава рязко спиране на финансирането на системите. Причината е, че сега действащият "удължителен закон" е в сила именно до 12 юни 2023 г.

 

Новините на NOVA - вече в InstagramTwitterTelegram и Viber - последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook.