Икономисти: Бюджетът за 2024 г. не е антиинфлационен

„Не виждам ограничаване в разходната част на Бюджет 2024, виждаме нереалистични параметри и по отношение на приходната част”. Това заяви в студиото на „Твоят ден” по NOVA NEWS икономистът Михаил Кръстев. По думите му това не е бюджет, който цели овладяване на инфлацията.

Петя Георгиева от Института за пазарна икономика коментира, че има голям проблем с факта, че потреблението се планира да расте. „Около COVID кризата наблюдавахме увеличение на спестяванията, сега министърът на финансите очаква потреблението да се повиши. Това поставя под риск планираните стойности за инфлацията”, заяви Георгиева.

Васил Велев: Приходите в бюджета са силно надценени

Икономистът Георги Вулджев също каза, че Бюджет 2024 г. не е антиинфлационен. „Ако се постигне целевото ниво на инфлация, то по-скоро това ще е Божа работа, а не благодарение на това, което Финансовото министерство прави", допълни той. По думите на икономиста сред най-проблемните е частта със заложените приходи от ДДС. „При положение, че МФ очаква тази година приходите от ДДС да не бъдат изпълнени с около 1 млрд. лева, за догодина залага още по-високи приходи от ДДС, които не виждам откъде могат да дойдат. Залага се по-висок икономически растеж. Съмнявам се, че той ще бъде изпълнен, особено в контекста на случващото се в Европа – икономическо забавяне има на практика навсякъде”, заяви Вулджев.

"Сглобка" и "разглобка": Денков отговори на ултиматума за бюджета

Михаил Кръстев допълни, че, за да покрием критерия за членство в еврозоната, показателен е дефицитът за тази година, а не за следващата. „Ако за 2024 г. дефицитът ни е до 3%, това ще има отношение към конвергентен доклад, който ще бъде разгледан през 2025 г., за да се присъединим евентуално през лятото на 2025 г. или 2026 г.”, заяви Кръстев.

Петя Георгиева подчерта, че държавата иска да харчи повече, отколкото може да събере, което води до ръст на дълга като процент от БВП. „Допреди няколко години беше немислимо да се взима дълг на лихвените нива, които са в момента”, заяви Георгиева.

Изпълнителният директор на Националното сдружение на общините Силвия Георгиева заяви, че разговарят по рамката на Бюджет 2024 с Министерство на финансите още от 1 февруари. "Числата, които виждаме, не са непознати за нас. Ръстовете, които виждаме в публикувания проект на бюджет, са основано по така наречените делегирани от държавата дейности. Ако трябва да го обясним на по-популярен език, най-много средства в Бюджет 2024 ще получат общинските социални услуги, като при тях ръстът на бюджета е с 40% повече спрямо бюджета за 2023 г. Това е добра новина, като се вземе предвид, че към края на 2023 г. приключват голям брой проекти в социалната сфера, които общините досега реализираха с европейски средства. Това са проекти основно за асистентска подкрепа и грижа в дома. А за да продължим да предоставяме тази услуга и през следващата година, държавата дава ръст около 40% на този компонент от общинските бюджети", заяви Георгиева.

""На непопулярен език искахме 160 милиона ръст на т.нар. обща изравнителна субсидия, която ни позволява да покриваме всички дефицити. Недостигът на средства в субсидиите за делегираните от държавата дейности частично да бъде компенсиран според нашите искания, да имаме 60 милиона лева повече. Договорихме се, че ще получим 10% за възнагражденията в общинската администрация", каза още изпълнителният директор на Националното сдружение на общините.

Целия разговор гледайте във видеото.