Една от каузите на митрополит Гавриил: Паметен знак за упокой на загиналите в лагера „Слънчев бряг”

Днес ви отвеждаме при една безлюдна местност край Ловеч. Тя е наречена лагера „Слънчев бряг”. Звучи красиво, но зад името се крие много ужас и човешки трагедии. Това е концентрационният лагер, функционирал между 1959 и 1962 година. В него са били заточени хора, противници на режима, а заради жертвите над Ловеч тегне прокоба. Такова е мнението на ловчанския митрополит Гавриил, който е кандидат за патриарх. Една от неговите каузи е да се изгради малък параклис, а душите на починалите да намерят покой, за да падне прокобата над града. 

"ДОМЪТ НА ХУЛИГАНИТЕ" В БЕЛЕНЕ: Защо млади хора са били арестувани?

“Курортът” за изтезания “Слънчев бряг” е бил спирка за хора, които са в разрез с идеологията на БКП по времето на комунизма, но и за хора с тъмно минало, според властта. 

Музикантът Александър Николов, известен като Сашо Сладура, намира смъртта си в лагера в Ловеч. Той няма присъда, изпратен е в “Слънчев бряг”, защото е разказвал вицове.

Заточените са били подложени на нечовешко отношение, сочат архивите. Работата е била изключително тежка, а побоите жестоки. 

Интерактивна изложба разказва историите на оцелелите от "Белене" във Вашингтон

За лагера се разбира три години след отварянето му. Двама души успяват да избягат и разказват на следствието за преживения ужас. Оказва се, че и тогавашната милиция не е имала данни за съществуването на лагера. 

60 години по-късно, останали живи хора от лагера трудно могат да бъдат открити. А, ако бъдат намерени, то те не искат да си спомнят за ужаса и мястото, на което е погребана много мъка и неразказни истории за едно отминало време. 

Целия разговор гледайте във видеото.