Втората жена в света командир на космически кораб: В Космоса все още няма правила

Памела Мелрой е заместник администратор на НАСА. Тя е сред първите жени в САЩ, които имат право да летят за Военновъздушните сили. Тя е тестови пилот, полковник от USAF и астронавт от НАСА. Мелрой е втората жена в света командир на космически кораб - мисия STS-120. Представяме Памела Мелрой в специално интервю за главния международен водещ на CNN Кристиан Аманпур. 

Памела Мелрой, заместник администратор на НАСА. Добре дошли!  

Благодаря, Кристиан. Фен съм на предаването и очаквам с нетърпение разговора ни.
 
Участваме ли в космическа надпревара? Наистина ли Америка е първа?

Мисля, че това, което виждате, е отражение на факта, че сега имаме много повече играчи.
Затова има толкова голяма активност не само от страна на националните държави, но и от търговска гледна точка. Това създава много динамична среда в Космоса. Мисля, че имаме аспекти на икономическа конкуренция.
Няма съмнение, че космосът ще играе важна роля в бъдеще, в икономически план за държавите.
Много хора обаче не осъзнават, че като цяло няма установено космическо право. Има много малко споразумение по света за това, какво се случва извън Земята. Единственото е договор за космическото пространство от 1967 година. В момента наистина няма никакви правила, които всички да са се съгласили да следват. Освен този договор за космическото пространство от толкова отдавна. Това означава, че начинът по който се движим е също толкова важен, колкото и това, което правим.
 
Притеснявате ли се, че космосът може да се превърне един вид в оръжие, в още едно поле за война?
 
Бих казала, че НАСА е едновременно загрижена, но и решена да не допусне тези неща да се случат. Затова изграждаме международна коалиция, която да върви заедно с нас напред. Това е важно, особено когато се отправяме към дълбокия Космос, за да осигурим устойчиво човешко присъствие в цялата Слънчева система.
 
Дали тази ера на космическо сътрудничество приключва? Много държави искат да построят свои собствени космически станции и може би се отдалечават от концепцията за Международната космическа станция като място за срещи. 
 
Мисля, че технологиите се развиват и е важно да го разберем. За нас Международната космическа станция беше първата по рода си, от гледна точка на нейния мащаб и на факта, че тя беше обект на международно партньорство. Стигнахме до момент, в който хората виждат ползите и стойността на това. Ще продължим да експлоатираме космическата станция до 2030 година. Всички наши партньори подкрепят това, но виждаме възможност за изграждането на нови търговски космически станции за напред.
 
Чух съобщението, че мисията „Артемида” в орбита около Луната ще бъде отложена след това,
че следващата мисия „Артемида” за кацане на Луната за първи път от десетилетия на сам ще бъде допълнително отложена. В същото време страни като Индия, Китай и Япония организират национални тържества за своите успехи. Притеснява ли ви това?
 
Не, ни най-малко. Ние имаме нашите успехи и мисля, че това е очевидно.
Разполагаме с единственото превозно средство, което в момента е способно да изведе хора в дълбокия Космос. Ние сме единствените, които имат този капацитет днес, така че това е огромно предимство. Развитието на тази технология отнема много време. Мисля, че гледаме на нещата по малко по-различен начин. Мисълта на „Аполло” беше да заведе човек на Луната, след това да го върне безопасно на Земята и това беше краят на мисията.
С „Артемида” се стремим да направим нещо много различно. Опитваме се да изградим проект за отговорно и устойчиво изследване на Слънчевата система от хора, което означава, че трябва да не бързаме, да обърнем внимание на безопасността. И също така трябва да мислим как да успеем да направим много по-трудни неща, а именно - как да поддържаме човешкото присъствие в дълбокия Космос. Тук не става въпрос за къмпинг, а за пренасяне на човечеството в Слънчевата система. 

НАСА визуализира процеса по потъване в черна дупка (ВИДЕО)
 
От космическата станция научихме колко е трудно да се подържат хора в Космоса. Това е огромен логистичен проблем. Така че от наша гледна точка смятаме, че имаме всички необходими елементи за да продължим напред. Ще го направим методично, ще го направим безопасно и ще го направим в полза на човечеството.
 
Добре, кажете ни честно, доколко е реалистично? Мислите ли или мечтаете ли да откриете живот извън нашата планета?
 
Аз лично смятам, че това е неизбежно. Едно от нещата, които наистина промениха планетарната наука през последните 2 или 3 десетилетия, е осъзнаването, че водата, която е критичен градивен елемент на живота, присъства много повече дори в нашата Слънчева система, отколкото някога сме си представили. Смятахме, че астероидите са сухи тела, в които няма абсолютно никаква вода.
Имахме сериозни съмнения дори за Луната. Сега откриваме този елемент на места, които не сме очаквали. Освен това, неотдавнашната проба от астероида Бену показва не само вода, но и въглерод, който е друг важен градивен елемент на живота. Така, че мисля, че това е само въпрос на време. Радва ме факта, че откриваме потенциални биосигнатури чрез космическия телескоп „Джеймс Уеб”. Истинската полза и печалба ще бъде, когато отидем на Марс и видим дали можем да открием признаци на живот.
 
Когато говорехте за „Аполо”, казахте, че мисията е била да изпрати човек на Луната
и да го върне безопасно на Земята. И двете знаем, че по това време не е имало жена, която да е стъпила на Луната. За това се чудя какво е било вашето пътуване към звездите, така да се каже. Какво ви е вдъхновявало като младо момиче да поемете по този път?
 
Бях изцяло вдъхновена от програмата „Аполо”. И това, което е интересно, е, че с напредването на кариерата ми се увеличи броят на учените, пилотите, инженерите, които срещнах и които също бяха вдъхновени от нея. Вярвам, че кампанията „Артемида” ще отприщи вълна от млади хора,
заинтересовани от космическите изследвания. Вярвам, че този път това ще се случи по целия свят. И аз съм много развълнувана от това.
 
Как започнахте да се занимавате с това?
 
На времето единствените астронавти, за които знаех, бяха военни пилоти за изпитания на реактивни самолети. Тъй като бях твърдо в глава, реших, че и аз ще се занимавам с това, въпреки, че в армията на жените все още не беше разрешено да летят. Мисля, че имах голям късмет, че съм се родила точно в подходящия момент. Чувствам се много щастлива, че тази възможност, а именно - позволението жените да летят на самолети във Военновъздушните сили се откри точно пред мен. Това ми позволи да стана тестови пилот, което беше моята стъпка към това да стана астронавт.
 
Тестов пилот. Звучи толкова готино и опасно и страшно.
 
И забавно.
 
И забавно, да. Памела Мелрой, заместник администратор на НАСА. Много Ви благодаря.
 
Благодаря, Кристиян. За мен беше удоволствие. 

Не изпускайте ритъма на деня! Последвайте ни в Google News Showcas