Скок в линията на бедност с малко над 100 лева

Скок в линията на бедност с малко над 100 лева. Това е решението на Тристранния съвет към властта. Темата обаче предизвика нов спор между работодатели и синдикати.

След днешното заседание на социалните партньори от догодина линията на бедност у нас ще бъде 638 лв., или малко над 100 лв. спрямо равнищата сега. Прагът на бедност за тази година е 526 лв. Ако се върнем още по-назад, ще видим, че последното вдигане на линията на бедността е било с 22 лева. За 2023 г. тя е била 504 лв.

Синдикатите смятат, че прагът трябва да е с почти 30 лева повече - 667 лв. Но дори на тези нива според тях това пак ще е недостатъчно, тъй като по техни данни близо два милиона българи са в риск от бедност. На този фон, от НСИ публикуваха последните данни за годишната инфлация – тя е 2,1%, а месечното поскъпване е 0,1 на сто.

НСИ: Годишната инфлация в България продължава да намалява през август

От 15 години Веселин продава непотребни вещи по пазарите в Монтанско и околията. Причината е, че парите не му стигат. „Една година работиш, на другата, каквото си изкарал, държавата ти го прибира по един или друг начин – с вдигане на ток, парно”, смята той.

Веселин не взема скъпо. Продава вещите втора ръка за по два - три лева, разчитайки, че ниската цена ще привлече клиенти. Не ходи на почивка, рядко си купува нови дрехи.

От пазара в Монтана към Министерския съвет, където линията на бедността беше определена на прага от 638 лева, но не единодушно. „Проектът е обсъден на експертно ниво в Комисията по доходи и жизнено равнище към НСТС. Но не е постигнато съгласие по така направеното предложение”, обясни финансовият министър Людмила Петкова.

Според работодателите покачване на прага със 112 лева ще се отрази значително на редица социални плащания и обезщетения. „Едно чувствително увеличение на прага на линията на бедност. Вярваме, че процентът на хората в бедност ще се понижи”, счита председателят на БСК Добри Митрев.

Синдикатите обаче не са съгласни. Според тях в метода на изчисление трябва да се вкарат данни от малката потребителска кошница. „Бедните купуват най-вече тази малка кошница. А не тази за общата инфлация, където навремето имаше пиано и други такива. Въпреки досегашните действия на променената методика и предишната също, в България това число остава около 30% - хора, живеещи в риск от бедност, и то е устойчиво”, подчерта президентът на КНСБ Пламен Димитров.