Дълбоко в прегръдката на Хималаите, на около 3000 метра надморска височина, се намира „Средната земя”

Тази седмица в рубриката „Непознатите земи” ви отвеждаме до далечната Индия. Николай Василковски тръгна на пътешествие из Средната земя с Explorers Club Bulgaria. Дълбоко в прегръдката на Хималаите, на около 3000 метра надморска височина, се намира „Средната земя”. Така наричат уникалната долина Спити, разположена между суровия снежен Тибет и зелените плодородни долини на Индия. Дори и тук, на над 4 хиляди метра в планината има живот. В този лишен от валежи оранжево-жълт свят скита редкият снежен леопард. Трудно ще засечем този хищник, но пък попадаме на неговата основна плячка – синята хималайска овца. Цяло стадо търсят храна в безплодната пустош. Имаме възможност да ги наблюдаваме съвсем отблизо.  Хората в негостоприемната на пръв поглед земя не са много. Около по-големия град Каза местното население е концентрирано в няколко малки селца. Така откриваме древното селище Лангза.

„За нас в Индия това е едно от най-живописните села в страната. Наричаме го още селото на фосилите. Преди милиони години районът е бил дъно на море. Днес тук изобилства от фосили”, заяви планинският водач Гурав Такур.

"Непознатите земи": Митичната Гърция - земя на богове и легенди (ВИДЕО+СНИМКИ)

Заети със земеделие и животновъдство, стотината жители обитават къщи, изградени от глинени тухли.

„Спазваме старата технология. Оформяме тухлите в калъпи и след това ги слепваме, за да построим къщата. Глината тук е здрава и затова се е ползвала поколения наред”, казва Раджиб.

Докато го наблюдаваме с вещина вае тухла след тухла, едно от семействата в селото настоява да им отидем на гости. По-големият син приготвя традиционния чай, а по-малкият, който единствен владее английски, ни предлага местен ечемичен деликатес.

„Това е храна, която приготвяме от векове. Прави се от ечемик, мляко от тибетски як и малко мазнина. Ядем го, когато сме много изморени и гладни. Дава много енергия”, разказва Тензин.

Той е най-малкият в семейството. Едва на 19 години, момчето следва останалите и цял ден прекарва в изморителен труд на полето. Казва, че е щастлив тук, но мечтата му все пак е да излезе от селото. Животът тук определено не е лесен. И докато през топлите месеци пътищата са отворени, наоколо пълзят туристи, то през зимата подобни селища в гънките на Хималаите са изцяло откъснати от света. В подножието на Тибет и достатъчно далече от суетата на шумния градски живот, хората в тази част на Индия са силно религиозни. По възвишенията белеят конусовидни ступи, няма населено място без молитвено колело. Въртейки цилиндъра, изписан с древни мантри, индийците се доближават до най-елементарното измерение на сложната индуистка философия – да измолят благоденствие.

Най-големият манастир в долината Спити се издига високо над малкото планинско градче Каза. Издигнат още през 11 век, „Кий Гомпа” носи всички черти на тибетския будизъм и ако човек го разгледа, ще усети онзи особен колорит от древността.

„Непознатите земи”: 200 километра през Индийските Хималаи (ВИДЕО+СНИМКИ)

Назад във времето своеобразният дворец на вярата, в който днес живеят и се обучават над 200 монаси, е бил атакуван от монголите, частично разрушаван от армиите на Ладакх и Кулу. Съхранил е обаче ценна литература и образци на изкуството от средните векове.

През 1840 година манастирът изгаря при пожар. А през 1975 година става жертва на опустошително земетресение.

Трудно можем да намерим аналог на хипнотизиращите природни красоти, пръснати из многоликата Северна Индия. Високите Хималайски зъбери рязко потъват в пустинножълтата долина Спити. На юг едноименната река се влива в още по-голямата Сатледж. А по притоците около нея се крият приказни зелени и плодородни каньони.

Движим се по едно от онези тесни шосета, често определяни като „пътища на смъртта”. Автомобилите тук внимателно се катерят по стръмните участъци, на стотици метри над река Баспа. Разминаването между две коли е на косъм над пропастта.

Дълбоко в долината на река Баспа се крие едно културно и историческо съкровище. Доскоро малкото селце Читкул е било изцяло затворено за външния свят заради близостта си до границата с Китай.

„Наричаме го „последното село на Индия”, тъй като отсреща в планината е границата с Китай. Доскоро достъпът на туристи тук беше невъзможен. Едва наскоро правителството осъзна потенциала на това отдалечено крайче на нашата страна”, обясни Такур.

Рубрика на NOVA в партньорство с Explorers Club Bulgaria. Цялото пътешествие гледайте във видеото.